сряда, 6 октомври 2010 г.

В градината са цъфнали звезди
В края на лятото започва цветният водопад на астрите,които до късна есен украсяват градината с прекрасните си цветове.Когато в градината почти не остават цъфтящи видове, едно тревисто растение продължава да радва с красивите си цветове. Астрата – тази непретенциозна есенна красавица изпраща последните топли дни
Тези прелестни цветя,които напомнят звезди,украсяват унилата градина дълго след като останалите растения са преминали.Неслучайно името на това растение е именно астра,което в превод означава  звезда.повече от 500 вида има от семейството на астрите .
Едногодишните астри  -(Callistephus),нашият народ галено ги нарича  БОГОРОДИЧКИ -те са наречени така защото цъфтят около Богородичните празници - от средата на август и в началото на септември.
 Легендите свързват това цвете с падналите през нощта звезди на земята.
С името астра са известни два рода растения – Aster и Callistephus
Богородичките (Callistephus) зацъфтяват от лятото и продължават да радват с пищното си многообразие от цветове до късна есен. Съцветията приличат на големи маргаритки или на малки кичести хризантеми.
Листата са мъхести и дълбоко нарязани. Голямо е разнообразието от видове - ниски, високи, обикновени, кичести. Багрите обхващат цялата палитра - бели, розови, виолетови, червени, сини..
Освен красиви, едногодишните астри са и твърде лесни за отглеждане. Семената им поникват само за няколко дни при около 20 градуса. Леки понижения на температурата до минус 3-5 градуса не притесняват пониците и разсада. Младите растения още при фаза 4-5 листа залагат вече цветни пъпки. Те понасят разсаждане когато се оформят цветните пъпки и даже когато цъфтят. Ако преди падането на сланите извадим заедно с пръстта няколко ниски богородички от градината и ги засадим в саксии, те дълго още ще красят слънчевия перваз или остъкления балкон.






Изисквания
Богородичките растат добре на всяка добре обработена градинска почва, стига да не е кисела и да не задържа вода. Предпочитат слънчеви и защитени от ветровете места. Не бива да се торят с пресен оборски тор и да се засаждат две поредни години на едно и също място, защото се нападат от болести.
Обилното поливане през сушавите летни и есенни дни е необходимо, но не бива да се прекалява.






Първите астри са били малко по-различни и са попаднали в Европа от Китай преди 250 години.
За растителния и животински свят на Китай по онова време има най-различни противоречиви сведения.
Само малцина европейци са успели да посетят тази далечна страна, която трудно допускала чуждоземци в земите си.
   Първите, които проникнали в този необичаен свят, били свещениците - странстващи проповедници.Те не само се опитвали да проповядват християнството сред местните жители, но изучавали и нравите им,историята, културата на страната, растителния и животински свят. Това съвсем не е било лесно и понякога се налагало да се действа и по други начини. Така било и през 1728 година, когато в Китай пристига френският монах Никола Инкарвил. За разлика от другите, той имал специална задача от Жюсие,директора на кралската ботаническа градина Трианон в Версайл. В продължение на половин година Жюсие обучавал Инкарвил на основите на ботаниката, учил го да разпознава, описва и отглежда растения.
Тайно, криейки се от очите на чиновниците на китайския император, Инкарвил разменял и купувал растения, които после изпращал във Франция. В една от пратките, пристигнали във Версайл, имало и семена от градинска астра. Това цвете събудило интереса на френските градинари, особено се заинтересували от него собствениците на цветарската фирма Вилморени. Много скоро се появили първите сортове и астрата с право започнала да се нарича градинско цвете. Цветята, които израснали от семената, пристигнали от Китай, били с едри цветове, ярки багри, с жълта тичинка. На пръв поглед приличали на обикновена маргарита или на цветовете на божура, или на хризантема. Във Франция цветарите ги наричали "царицата на маргаритките". И не са сбъркали, защото астрата е от многобройното семейство на сложноцветните.







   През 1752 година от Франция астрите са пренесени в Англия и постепенно в цяла Европа. В края на ХVІІІ век вече се култивират сортове с бяла, виолетова, червена, лилава, розова, синя и пурпурна багра. Особено популярни стават астрите, когато цветарят Трюфо разпространява във Франция разкошни сортове с божуровидно съцветие и разнообразни багри. По-късно в Германия се организира голям център за селекция, който създава много красиви сортове, които и днес се отглеждат навсякъде в света. В САЩ интересът към астрите се проявява в края на ХІХ началото на ХХ век, в Русия през 30-те години на ХХ в.
У нас в Института по цветарство в Негован през последните години са създадени три нови сорта
астри: Блага, Надежда и Сабина.

За астрите разказват, че...
  Когато Бог сътворил света, звездите на небето били разноцветни. А на земята расли само папрат,хвощ и треви. Цветя още нямало. Скучно било на земята. И ето веднъж, палавият вятър решил да открадне цветя от небето. Духнал през една нощ колкото сили имал и всички звезди от небето паднали върху земята. Там, където те били върху нощната пелена, останали само дупчици. И през тези дупчици през нощта проникнала дневната светлина. А на сутринта, когато слънцето изгряло, по цялата земя разцъфнали малките звездички на цветята.

   Двама даоски монаха решили да изкачат високата планина, за да видят звездите отблизо. Дълго вървели те по трънливата гора. Промъквали се през бодливите хвойнови клони. Катерели се по едва забележими планински пътеки. Пързаляли се по снежните ледници. Докато не стигнали до върха на най-високата планина на Алтай. Но като стигнали до върха, те видели, че звездите са пак толкова високо в небето и не са станали дори малко по-близо. Пътят им назад бил дълъг. Монасите останали без храна и вода, изподрали до кръв тялото си, дрехите им се изпокъсали. Почти без сили те се спуснали от планината и излезли на една прекрасна поляна, където бълбукало чисто поточе и растяли красиви цветя. "Погледни — казал един от монасите, — ние изминахме такъв дълъг път, за да видим красотата на звездите на небето, а се оказва, че те живеят тук, на земята". Изкопали те няколко растения и ги пренесли в манастира. Нарекли ги астри.

Същинските астри са многогодишни зимоустойчиви тревисти растения. Повечето от тях произхождат от Северното полукълбо - Северна Америка и Европа. Делят се на 2 групи – ранно цъфтящи и есенни. Първите цъфтят през пролетта и лятото, а вторите – от септември до падането на снеговете.
Основна част от есенно цъфтящите растения се отнасят към семейство Сложноцветни (Asteraceae).



Едни от най-обичаните и популярни представители на това семейство са димитровчетата,наречени така защото разкриват пълната си красота околоДимитровден.Димитровчетата са пришълци от далечния изток.В Япония цветето
е национален символ и се отглежда като културно растение повече от 2500години.



За Димитровчетата са характерни звездообразните цветни кошнички, често в два нюанса. Тези примамливи и пищно цъфтящи растения внасят тъмно лилави, виолетови и сини тонове в есенната градина.Едроцветните късно - цъфтящи сортове отдавна се ценят високо. Съществуват обаче и други, подценявани димитровчета, които са извънредно красиви. По-малко се използват воалните звездели с безброй дребни цветове,
както и миниатюрните видове, достигащи само до 30 см. От рода на най-голяма известност се радва новобелгийското димитровче (Aster novi - belgii). Притежава широка палитра от сортове. Цветовете му освен красиви са и издръжливи, остават отворени дори при дъжд и ве - черно време. Кошничките са сини,лилави, виолетови, бели, розови или карминено - червени, събрани в купо- ловидни метлици.Новобелгийският звездел е от високите цветя (80-140 см) и следва да се разполага на заден план в цветните лехи. Освен за украса на градината може да се използва и за рязан цвят. Бухлатите му съцветия са дълготрайни, поставени във ваза с вода.




Американското димитровче (Aster novae-anglie) също създава приятно настроение в градината.
Прелестните му подобни на маргарити цветове: карминени, пурпурно-червени, розови, виолетови,бели или лавандулово-сини, се появяват в целия си блясък през септември – октомври. Друг висок вездел е небесният (Aster laevis). Не е известен на много градинари, но впечатлява с нежно -сините си с лек лилав оттенък кошнички. Те са събрани в елегантно наведени метлици. Често се използва и обикновеното димитровче (Aster amellus). То е с по-ранен цъфтеж – август-септември и е от цветята,предвестници на есента. Има безчет сортове с лилави, виолетово-сини или розови цветове с жълто око.
Един от изключително красивите звездели е митровия (Aster ericoides). За съжаление рядко се отглежда в домашните градини, вероятно заради властващите предпочитания към по-едрите цветове. На този вид трябва да се отдели подобаващо място, тъй като е много привлекателен с безбройните си, макар и дребни цветове, обсипващи богато цялото растение. Метлиците са съставени от бели, нежно-розови или нежно-виолетови кошнички и сякаш образуват воал над листата. Това димитровче е прекрасно и за букети.



Сред астрите има и ниски видове, които разхубавяват есенния пейзаж. Поставени на преден план в лехите, бордюрите или в скални кътове, те нямат равни на себе си. Може да избирате от многобройните сортове храстовидно димитровче (Aster – Dumosus – хибриди), обагрени в лилаво, виолетово, розово,карминено - червено или бяло, с височина от 15 до 50 см. Или да предпочетете миниатюрния звездел(Aster sedifolius) с многобройни дребни лавандулово-сини с жълто око цветни кошнички.
                                           http://bgdvor.com,"уикенд за градината"

Tagged:

0 коментара:

Публикуване на коментар