Глициния - водопад от цветове

Описание: Вистериите са атрактивни увивни дървовидни лиани с широко приложение в ландшафтния дизайн. Издържливи, жизнени и дълголетни, те могат да се катерят на високо по стени, огради или оформящи рамки и опори. Високо са ценени заради красивите си висящи на гроздове цветове – бели, розови, лилави, сини или виолетови. Плодовете им са плоски зелени шушулки, в които се намират семената. Старите растения са с усукани, вдървени стволове, не много дебели. Глициниите, отгледани от семена, цъфтят на десетата до петнадесетата година от поникването, често и по-късно. Затова, като методи за размножаване са предпочитани присадките и вкорененяването на резници – при тях има по-малък интервал от време до фазата на цъфтеж.

 Основно се отглеждат два вида Вистерия: Китайската глициния – Wisteria sinensis и Японската глициния – Wisteria floribunda. Китайската е по-популярна, тъй като е по-малко капризна и цъфти обилно. На височина достига до осем метра и повече, цветовете са синьо-виолетови, леко ароматни, на гроздове с големина от 15 до 30 см. Най-обилен е цъфтежа в средата на май. Китайската глициния, цъфтяща в бяло е Wisteria sinensis’Alba’, е силно ароматна. Два сорта са с кичест цвят – ‘Black Dragon’ – тъмно лилав, а ‘Plena’ – светло лилава. Цъфтят три или четири години след като се засадят.
Японската глициния също достига на височина 7-8 метра, има виолетово-сини ароматни цветове. Всеки цвят се отваря индивидуално, отгоре на долу по гроздообразното съцветие с дължина от 30 до 50 см. и цъфтежа е най-обилен през май. Има сортове японска глициния с различен цвят:
·    ‘Alba’- с бели цветове
·    ‘Carnea’- свежо розови цветове
·    ‘Longissima’- много дълги съцветия, бледо лилави
·    ‘Longissima Alba’- бели цветове, дължина на съцветието до 40 см.
·    ‘Macrobotrys’- съцветията достигат до 90 см. дължина, на цвят от червено-виолетови до виолетови
·    ‘Praecox’- цветовете са по-дребни, синьо лилави
·    ‘Purpurea’- цъфти в лилаво
·    ‘Rosea’- бледо розови до светло лилави, дължина до 45 см.
·    ‘Rubra’- тъмно розови до наситено червени цветове.
·    ‘Violacea Plena’- кичести, от червено до виолетови цветове

 
Изисквания: За да цъфти обилно, на глицинията е необходима обилна ярка слънчева светлина – шест или повече часа на ден и дълбока, умерено плодородна, влажна почва, която да не пресъхва прекалено. Адаптира се към различни почви, макар че предпочита неутрални, до слабо кисели, с рН 6.0-7.0. Добре е да се предвиди подпора и подходяща рамка за короната, върху която да се разпростре. Глициниите са добри катерачи – могат да се аранжират на перголи, беседки, по телове и мрежи, дори на вертикални стени, стига да имат здрава подпора, на разстояние 4-6 см. от самата стената. При металните материали за предпочитане са тези, които не ръждясват. Понякога за подпора се използват други дървета, но това не е много желателно. Ако стволовете им са с по-малко от 10 сантимера в диаметър, глицинията лесно може да ги пречупи. Имайте предвид също, че вистерията е много дълголетно растение.
Подготовка на почвата за засаждане: Добрата подготовка на почвата е в основата на израстването на здраво цъфтящо растение. Първоначално е добре да се знае pH-то и нивата на фосфора и ако е необходимо, да се коригират. Почвата се разкопава и подготвя на дълбочина до 1 метър. В пръстта се добавят и размесват торфен мъх, добре угнил тор или готов компост в съотношение една трета за подобряване качеството и подсигуряване на дренаж.
Засаждане: След като почвата е подготвена, вистерията може да се засади. Ако растението е облагородено, присадката трябва да е заровена плитко в почвата. Уплътнете добре пръстта около корените и полейте обилно. Младите растения се торят ежегодно. Не очаквайте младо растение да цъфне в периода на нарастване. Когато вистерията „изпълни” определеното и пространство, не се подхранва допълнително, освен при явни симптоми – пожълтели листа или липса на обилен цъфтеж. Торенето стимулира вегетацията при глициниите и лианата няма да цъфти или ако цъфне, няма да е обилно.

Подрязване: Няколко годишни подрязвания поддържат лианата в добра форма, не бива да и се позволява да нараства неконтролируемо, полезно е и за да се стимулира цъфтеж.
Оформяне върху рамка: Изберете младо растение със здраво жилаво стебло и го прикрепете към опора. Премахнете излишните клонки от предната и задна страни. Когато основното стебло достигне необходимата височина, отрежете върха. Това ще стимулира допълнително нарастването на страничните разклонения. Разстоянието между тях трябва да е поне 50 см.
Лятно подрязване: Оставят се само здравите основни клони да се развиват по рамката. Всички нови странични разклонения се изрязват след шестото или седмо листо. В резултат се формира нов прираст. На свой ред и той се премахва, когато започнат да се развиват първите листа по тях.
Ранно подрязване през зимата: Основните разклонения, нарастнали през изминалото лято се подрязват наполовина или до една трета от дължината си. Страничните разклонения също се изрязват, като се оставят от 3 до 5 см. на дължина.
Късно лятно подрязване: Подрязват се основните, неподрязвани клони на половина или на две трети от дължината си, а тези, които са били подрязвани предното лято, се подрязват само в краищата по 2,5 до 5 см. Този метод позволява короната да се оформя и уголемява всяка година наполовина и да има обилен цъфтеж по новоизрастналите клонки.
Поддържащо подрязване: След като вистерията се разпростре на отделеното и място, следва лятното подрязване. При зимното се режат основните клони, като се оставят четири или пет пъпки. Изрязват се и всички издънки в основата на растението.
Подрязване за оформяне: Отнася се само за новите, млади вистерии. При зимното подрязване се премахват всички клони, стърчащи от оформящата рамка. Окастянето е драстично, отстраняват се всички клони, разположени прекалено нагъсто, както и тези, които развалят формата на предвидената рамка. Очаква се цъфтеж след две до три години.
Подрязване на корените: Понякога се практикува кореново подрязване късно на есен, за да се стимулират младите растения – за цъфтеж, както и да се възстанови обилния цъфтеж при по-старите. Стимулира растежа и цъфтежа и може да се комбинира с лятното подрязване за по-голяма ефективност. Изполвайте лопата за да орежете корените вертикално в почвата на около 50 см. дълбочина, на разстояние 1.20 м. от стеблото.

Липса на цвят: Най-голямото разочрование за градинаря е да закупи прекалено младо растение и то да не цъфне. Купете си растение с присадка или размножено от резник. Вистерията няма да цъфти също, ако не получава достатъчно слънчева светлина, ако прекалено стимулирате вегетативния растеж с азотни торове, или неправилно подрязвате през зимата и лятото. В този случай помагат следните практики – рано на пролет торите здраво със суперфосфат (NPK 0-20-0), леко подрязвате късно на пролет и кореново подрязване през късната есен.
Пресаждане: Вистериите страдат при пресаждане. Повечето видове изобщо не се възстановяват .
Други проблеми: Глициниите рядко биват нападани от вредители. При проблем, използвайте подходящия инсектицид.
източник -  Hobbykafe.com

 още снимки тук

Хортензията е незаменимо украшение за градината

 Хортензията - топка от стотици цветчета

Хортензия – Hydrangea е от семейството на Хортензиевите Hydrangeaceae. Родът е доста обширен и включва около 100 вида. Името на семейството произлиза от гръцките думи hydor – вода  и angos – вместилище, съд, заради формата на семенните кутийки, а също и поради влаголюбивостта на растенията. Съществуват изправено растящи и лиановидни, листопадни и вечнозелени, студоустойчиви и топлолюбиви,  дребни (джуджета) и дървовидни хортензии.

Произхождат от Хималаите, Северна и Южна Америка и Централна и Източна Азия.

Хортензиите са пренесени в Европа от Япония през 18 век и предизвикват истински фурор. За съжаление, били твърде топлолюбиви и се налагало да се отглеждат като саксийни растения. Последвалата интензивна селекция, довела до създаването на разнообразни сортове, които освен с декоративни качества се характеризират и със студоустойчивост. От 1900 г започват първите опити за селектиране, като това са били предимно малко устойчивите на студ видове хортензия – едролистна или градинска. Някъде около 60-те години на 20 век вече е имало около 100 нови сорта.

Това са някои от често срещаните видове хортензии:

• Н. macrophylla (Н. hortensis) – хортензия едролиста (макрофила), градинска хортензия

• Н. paniculata – хортензия метловидна

• Н. arborescens – хортензия дървовидна

• Н. serrata – хортензия Серата, трионовидна

• Н. sargentiana – хортензия Саржета

• Н. heteromalla ‘Bretschneideri’ – хортензия почвопокривна Бретшнайдер

• Н. quercifolia – хортензия дъболистна

• Н. radiata – хортензия лъчиста

• Н. cinerea – хортензия пепелна

• H. Aspera . хортензия бодлива

• Н. petiolaris – H. anomala subsp. Petiolaris – пълзяща хортензия

• Hydrangeoides Schizophragma – каскадна хортензия, шизофрагма, хортензоподобна

Местоположение: В субтропичните пояси е желателно да засенчваме Хортензиите и да се засаждат на полусенчести места. Само няколко вида се развиват и цъфят по-добре на слънце, но е необходимо обилно поливане. В умререните пояси  за засаждането на хортензиите избираме добре осветено от слънцето място, или с леко засенчване. Младите растения е добре да се отглеждат на защитено от обедното слънце място, а също и от ветрове.Поради повишената си потребност от влага, хортензиите не трябва да се садят под дървета, тъй като поглъщат влага в големи количества.

Почва и засаждане на нови растения: Хортензията се засажда в северните райони напролет, а в умерените и южните – пролет и есен. При засаждането се внимава да не се зарови кореновата шийка. Големината на посадъчната яма за младите растения е 30х30х30 см. Кореновата система на хортензиите не е дълбока, но е доста разпрострена настрани, поради което не е добре в близост до основата на растението да има други цветя или треви. В ямата се размесват компост и торф, до около 1/3 от обема й. След засаждане поливката е най-добре да е с мека, или дъждовна вода, а после почвата отгоре се разрохква. В края на май, началото на юни се подхранва с минерални торове – 20 гр. суперфосфат и по 10 гр калиева и амониева селитра на 10 л вода. Повторно подхранване се прави след 10-15 дни. Така се гарантира обилен цъфтеж през текущата година и се залагат цветни пъпки за следващата. Пристволния кръг се мулчира с компост или торф, а след прекопаване пак се добавя мулч, като се внимава да не се засипят стеблата в основата.

Най – добре се развива в богата, средно влажна, добре дренирана почва, от леко кисела до кисела, с pH 6.5 – 4.5.

Отглеждане: Хортензията реагира добре на подхранване.През пролетта, в началото на нарастването, се наторява с тор за рододендрони и с микроелементи. В периода на пъпкообразуване се подхранва втори път, а през лятото – още два пъти. Добре е по време на цъфтежа да се натори също. Хортензиите са много влаголюбиви. Полива се ежедневно и обилно. За засилване на устойчивостта на младите леторасти се препоръчва да се полива със слаб разтвор на калиев перманганат. От всички хортензии най-много се нуждае от зимна защита Хортензия макрофила.

Подрязване: Хортензия метловидна (паникулата) и хортензия дървовидна образуват съцветия на леторасти от текущата година. Без подрязване храстите много се сгъстяват, имат запуснат вид и качеството на цъфтежа постепенно се влошава. Ако през ранна пролет се подрежат основно, младите мощни леторасти през лятото или в началото на есента цъфтят обилно. Основно изискване е да се направи подрязването рано напролет, до началото на активната вегетация, за да имат достатъчно време да развият цъфтящи леторасти. Затова подрязването се прави месец март-април, когато тръгват да развиват новите растежни пъпки и може да се види разположението на новите леторасти. На подрязания храст е важно да се осигури подхранване за стимулиране на новия прираст.

Целта на първоначалното подрязване е да се формират силни, равномерно разположени скелетни стебла. В първата година на растението, заради нормалното развитие на кореновата система, подрязването не трябва да е чак толкова силно както в следващите години. При засаждането, ако е наесен, трябва да се отстранят всички слаби и повредени клони, а на пролет се подрязва прираста на 1/3 или 1/4 от дължината му. По-големите храсти се подрязват по-силно от по-слабите .

На втората година, през пролетта – март-април, се изрязват миналогодишните леторасти до над пъпката, която е над старата част на стеблото. Почвата при основата трябва добре да се мулчира, за да се осигури повече влага. През следващите години подрязването е както през втората година. През няколко години основните вдървенени клони могат периодично да се изрязват. Недостатъчното подхранване може да доведе до образуването на слаби и тънки леторасти. По-старите храсти хортензия се обновяват чрез отстраняване на многогодишните вдървени части или чрез подрязване на височина половин метър. При това обновяване е възможно да няма цвят през текущата година. През есента се отстраняват само прецъфтелите съцветия.

При пълзящата и почвопокривната хортензии напролет леко се скъсяват дългите леторасти, в резултат на което те се разклоняват по-добре и обилно цъфтят. От ежегодния прираст се подбират няколко от най-здравите и силни леторасти за последващо заменяне на старите и слабите, които се режат до корен.

При хортензия макрофила цветните пъпки се залагат на края на миналогодишните леторасти. На пролет трябва да се изрежат само прецъфтелите стари съцветия, а също и слабите и изсъхнали клонки. Не се подрязва силно, тъй като ще цъфти слабо или изобщо няма да цъфти. А прецъфтелите съцветия зимата пазят връхните цветни пъпки от студа. Този вид хортензия е сред не особено студоустойчивите и е добре да се защити през зимата.

Хортензиите страдат от хлороза. Особено тези които се отглеждат на по-варовита почва.

Размножаване: Чрез делене на коренището или зелени връхни нецъфтящи резници, през пролетта или лятото, но преди да се вдървят. Най-добрата смес за вкореняване е две части торф и една част пясък.

  calico-http://hobbykafe.com/                                                                             снимки от интернет