петък, 21 юни 2013 г.


Описание: Вистериите са атрактивни увивни дървовидни лиани с широко приложение в ландшафтния дизайн. Издържливи, жизнени и дълголетни, те могат да се катерят на високо по стени, огради или оформящи рамки и опори. Високо са ценени заради красивите си висящи на гроздове цветове – бели, розови, лилави, сини или виолетови. Плодовете им са плоски зелени шушулки, в които се намират семената. Старите растения са с усукани, вдървени стволове, не много дебели. Глициниите, отгледани от семена, цъфтят на десетата до петнадесетата година от поникването, често и по-късно. Затова, като методи за размножаване са предпочитани присадките и вкорененяването на резници – при тях има по-малък интервал от време до фазата на цъфтеж.
 Основно се отглеждат два вида Вистерия: Китайската глициния – Wisteria sinensis и Японската глициния – Wisteria floribunda. Китайската е по-популярна, тъй като е по-малко капризна и цъфти обилно. На височина достига до осем метра и повече, цветовете са синьо-виолетови, леко ароматни, на гроздове с големина от 15 до 30 см. Най-обилен е цъфтежа в средата на май. Китайската глициния, цъфтяща в бяло е Wisteria sinensis’Alba’, е силно ароматна. Два сорта са с кичест цвят – ‘Black Dragon’ – тъмно лилав, а ‘Plena’ – светло лилава. Цъфтят три или четири години след като се засадят.
Японската глициния също достига на височина 7-8 метра, има виолетово-сини ароматни цветове. Всеки цвят се отваря индивидуално, отгоре на долу по гроздообразното съцветие с дължина от 30 до 50 см. и цъфтежа е най-обилен през май. Има сортове японска глициния с различен цвят:
·    ‘Alba’- с бели цветове
·    ‘Carnea’- свежо розови цветове
·    ‘Longissima’- много дълги съцветия, бледо лилави
·    ‘Longissima Alba’- бели цветове, дължина на съцветието до 40 см.
·    ‘Macrobotrys’- съцветията достигат до 90 см. дължина, на цвят от червено-виолетови до виолетови
·    ‘Praecox’- цветовете са по-дребни, синьо лилави
·    ‘Purpurea’- цъфти в лилаво
·    ‘Rosea’- бледо розови до светло лилави, дължина до 45 см.
·    ‘Rubra’- тъмно розови до наситено червени цветове.
·    ‘Violacea Plena’- кичести, от червено до виолетови цветове






 
Изисквания: За да цъфти обилно, на глицинията е необходима обилна ярка слънчева светлина – шест или повече часа на ден и дълбока, умерено плодородна, влажна почва, която да не пресъхва прекалено. Адаптира се към различни почви, макар че предпочита неутрални, до слабо кисели, с рН 6.0-7.0. Добре е да се предвиди подпора и подходяща рамка за короната, върху която да се разпростре. Глициниите са добри катерачи – могат да се аранжират на перголи, беседки, по телове и мрежи, дори на вертикални стени, стига да имат здрава подпора, на разстояние 4-6 см. от самата стената. При металните материали за предпочитане са тези, които не ръждясват. Понякога за подпора се използват други дървета, но това не е много желателно. Ако стволовете им са с по-малко от 10 сантимера в диаметър, глицинията лесно може да ги пречупи. Имайте предвид също, че вистерията е много дълголетно растение.
Подготовка на почвата за засаждане: Добрата подготовка на почвата е в основата на израстването на здраво цъфтящо растение. Първоначално е добре да се знае pH-то и нивата на фосфора и ако е необходимо, да се коригират. Почвата се разкопава и подготвя на дълбочина до 1 метър. В пръстта се добавят и размесват торфен мъх, добре угнил тор или готов компост в съотношение една трета за подобряване качеството и подсигуряване на дренаж.
Засаждане: След като почвата е подготвена, вистерията може да се засади. Ако растението е облагородено, присадката трябва да е заровена плитко в почвата. Уплътнете добре пръстта около корените и полейте обилно. Младите растения се торят ежегодно. Не очаквайте младо растение да цъфне в периода на нарастване. Когато вистерията „изпълни” определеното и пространство, не се подхранва допълнително, освен при явни симптоми – пожълтели листа или липса на обилен цъфтеж. Торенето стимулира вегетацията при глициниите и лианата няма да цъфти или ако цъфне, няма да е обилно.



Подрязване: Няколко годишни подрязвания поддържат лианата в добра форма, не бива да и се позволява да нараства неконтролируемо, полезно е и за да се стимулира цъфтеж.
Оформяне върху рамка: Изберете младо растение със здраво жилаво стебло и го прикрепете към опора. Премахнете излишните клонки от предната и задна страни. Когато основното стебло достигне необходимата височина, отрежете върха. Това ще стимулира допълнително нарастването на страничните разклонения. Разстоянието между тях трябва да е поне 50 см.
Лятно подрязване: Оставят се само здравите основни клони да се развиват по рамката. Всички нови странични разклонения се изрязват след шестото или седмо листо. В резултат се формира нов прираст. На свой ред и той се премахва, когато започнат да се развиват първите листа по тях.
Ранно подрязване през зимата: Основните разклонения, нарастнали през изминалото лято се подрязват наполовина или до една трета от дължината си. Страничните разклонения също се изрязват, като се оставят от 3 до 5 см. на дължина.
Късно лятно подрязване: Подрязват се основните, неподрязвани клони на половина или на две трети от дължината си, а тези, които са били подрязвани предното лято, се подрязват само в краищата по 2,5 до 5 см. Този метод позволява короната да се оформя и уголемява всяка година наполовина и да има обилен цъфтеж по новоизрастналите клонки.
Поддържащо подрязване: След като вистерията се разпростре на отделеното и място, следва лятното подрязване. При зимното се режат основните клони, като се оставят четири или пет пъпки. Изрязват се и всички издънки в основата на растението.
Подрязване за оформяне: Отнася се само за новите, млади вистерии. При зимното подрязване се премахват всички клони, стърчащи от оформящата рамка. Окастянето е драстично, отстраняват се всички клони, разположени прекалено нагъсто, както и тези, които развалят формата на предвидената рамка. Очаква се цъфтеж след две до три години.
Подрязване на корените: Понякога се практикува кореново подрязване късно на есен, за да се стимулират младите растения – за цъфтеж, както и да се възстанови обилния цъфтеж при по-старите. Стимулира растежа и цъфтежа и може да се комбинира с лятното подрязване за по-голяма ефективност. Изполвайте лопата за да орежете корените вертикално в почвата на около 50 см. дълбочина, на разстояние 1.20 м. от стеблото.



Липса на цвят: Най-голямото разочрование за градинаря е да закупи прекалено младо растение и то да не цъфне. Купете си растение с присадка или размножено от резник. Вистерията няма да цъфти също, ако не получава достатъчно слънчева светлина, ако прекалено стимулирате вегетативния растеж с азотни торове, или неправилно подрязвате през зимата и лятото. В този случай помагат следните практики – рано на пролет торите здраво със суперфосфат (NPK 0-20-0), леко подрязвате късно на пролет и кореново подрязване през късната есен.
Пресаждане: Вистериите страдат при пресаждане. Повечето видове изобщо не се възстановяват .
Други проблеми: Глициниите рядко биват нападани от вредители. При проблем, използвайте подходящия инсектицид.
източник -  Hobbykafe.com

























 още снимки тук

Tagged:

1 коментар:

  1. Каква хубава публикация!

    Глицинии, гугутки,
    глинено е времето,
    отмерено със звук на окарина...


    Много ги харесвам. Тук само на няколко места ги има и им се радвам като цъфтят. Ухаят нежно.

    ОтговорИзтриване