четвъртък, 12 септември 2013 г.


Лилиум
Кралското цвeте не се прекопава, но се полива редовно
Искате ли да имате кралска градина, засадете лилиум. 

Лилиумът (Lilium) е познат на човечеството още от преди новата ера. Най-старите рисунки, върху които е изобразен са на около 3500 години и са открити върху асирийски и древноегипетски паметници. 
Латинското наименование Lirium (по-късно е преобразувано в Lilium) е произлязло от гръцкото leirion, което означава бял. За пръв път това име е получил Lilium candidum. До 19. век лилиумите са били внасяни в Европа от Далечния Изток, Китай и Япония. Тъй като диворастящите видове не са удовлетворили специалистите, в края на 19. и началото на 20. век е започнала усилена работа по хибридизация на растението за създаване на нови, по-големи и с разнообразни цветове видове. Днес са известни повече от 2000 хибрида с нови, декоративни качества, по-устойчиви към болестите и вредителите, по-издръжливи на неблагоприятни климатични условия и притежаващи по-висока интензивност на размножаване. 
Лилиумите с право се смятат за едни от най-красивите цветя. Повечето от тях достигат височина, по-голяма от човешки ръст, цветовете им имат най-различна форма, багра (не са познати единствено сини и черни лилиуми) и размери (от 2,5 до 30 cm в диаметър). Някои видове цъфтят 4 седмици, а ако сте подбрали и ранни, и късни сортове, може да се възхищавате на тяхната красота от началото на юни до средата на септември. Доколкото може да се говори общо за една толкова голяма и разнообразна група растения, лилиумите виреят най-добре на слънчево място, в почва с добри дренажни свойства, обогатена с органичен материал. Дълбочината на засаждане зависи от начина, по който се вкоренява даденият сорт. При лилиумите с вкореняващо се стъбло се появяват корени както при основата, така и точно над луковицата, което е причина тези растения да се засаждат по-дълбоко – на 15-20 cm дълбочина. Другите са базално вкореняващи се и се засаждат наесен на дълбочина 5 cm. По принцип луковиците на всички видове са доста капризни – ако почвата не е с добър дренаж, те бързо загниват, при засаждане не трябва да засъхват, а месестите луковици се засаждат веднага след закупуването им. При засаждане дъното на дупката се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. Растенията се поливат редовно и обилно и от време на време се поръсват с течен тор. Особено важно е корените да не се оставят да изсъхват. Лилиумите не се прекопават, а около стъблата им се покрива с добре угнил компост или тор. На по-високите сортове е добре да се сложат подпорни пръчки. Мъртвите цветове трябва да се отстраняват редовно, а в края на сезона стъблата се подрязват до равнището на почвата. През зимата се слага пресен мулч (слой от органичен материал, нанасян около стъблата) от торф или листовка. 
Размножаването на растенията може да стане по два начина: веднага след разделянето им туфите да се пресадят или чрез отделянето на сочни люспи от луковицата, които се запечатват в торба с влажен торф, за да пуснат коренчета и се засаждат в саксии, запълнени с компост. 





Най-общо лилиумите могат да се разделят по външния си вид на три групи: 
• Лилиуми с форма на турски фес – с извити назад венчелистчета и обикновено малки цветове. 
• Тръбести лилиуми – венчелистчетата са събрани заедно по част от дължината на цветето и образуват базална тръбица. 
• Куповидни лилиуми – с широко отворени, големи цветове, които образуват купа. 
По-разпространените видове лилиуми са: 
• L. auratum – родината е Япония. Засажда се през 30 cm, като се вкоренява стъблото, достигащо височина от 80 до 180 cm. Цветовете са куповидни, бели с жълта ивица по средата, осеяни с червеникавокафяви петънца. Познати, но рядко срещани са и хибриди, оцветени в розово. Цъфтят през август-септември. 
• L. bulbiferum – засажда се през 23 cm, като се вкоренява стъблото. На височина достига от 60 до 120 cm, с тръбести цветове с дължина до 7,5 cm, оцветени в оранжево с пурпурни петънца. Цъфтят през юни-юли. 
• L. canadense – на височина достига до 180 cm, с жълти, тръбести цветове с дължина 5 cm. Засажда се базално през 30 cm и цъфти през септември. 
L. candidum – родината е южното Средиземноморие до Югозападна Азия. На височина достига до 150 cm. Съцветията са образувани от 6 до 20 бели тръбести цветове с дължина 7,5 cm. Засаждат се базално през 23 cm и цъфтят през май-юли. След прецъфтяването имат малък период на почивка, през който листата отчасти засъхват, но през есента покарват нови. Много рядко образуват семена, поради което се размножават по вегетативен път - чрез разделяне на образувалите се млади луковици след цъфтежа и преди образуването на нови листа. 
L. henryi – засажда се през 45 cm, като се вкоренява стъблото. На височина достига до 240 cm. Цветовете са с дължина 7,5 cm и венчелистчетата са обърнати нагоре. На цвят са жълти с тъмночервени петънца. Цъфтят през август-септември. 
L. longiflorum – произхождат от Япония и Китай. На височина достигат до 1,20 m и са с бели тръбести цветове с големина от 12 до 15 cm. Засаждат се през 23 cm, като се вкоренява стъблото. Това е един от най-предпочитаните видове за рязан цвят. Цъфти през юли-август. 
L. martagon – растението е с височина 80-150 cm, сади се през 30 cm и се вкоренява базално. Цветовете са с дължина 8-16 cm, с пурпурен цвят, обсипан с тъмночервени петънца, а венчелистчетата са извити нагоре. Луковицата е яйцевидна, леко скосена, с големина 4-7 cm в диаметър. Типичното за L. martagon е, че тя е изключително непретенциозна, вирее на всякакви почви, на различни надморски височини и при всякакви условия. Миризмата е неприятна, цъфти през юни-юли. 
L. pumilum – на височина достига до 60 cm, сади се през 15 cm и се вкоренява стъблото. Цветовете са червени с дължина до 5,5 cm и с обърнати нагоре венчелистчета. Цъфти през юни. Характерното за този вид е, че расте на сухи, открити каменисти склонове на глинести или песъчливи почви. 
L. regale – един от най-широко разпространените видове, за което са допринесли не само ценните и качества, но и лесното размножаване чрез луковици и семена. На височина достига до 180 cm, сади се през 45 cm и се вкоренява стъблото. Цветовете са бели, тръбести, с жълти гърла и силен аромат. Цъфтят през юни-юли. Размножава се чрез семе, чрез луковици, които се образуват по стъблото непосредствено над луковицата, или чрез луковици, които се образуват около майчината луковица. 
L. tigrinum – това е т.нар. тигрова лилия. Достига до 120 cm височина, със сравнително големи цветове с диаметър 10 cm, събрани на много гроздовидни оранжеви съцветия, гъсто обсипани с кафяви петънца. Венчелистчетата са извити нагоре, а в пазвите на листата се образуват малки черновиолетови луковички, чрез които растението може да се размножава, като през есента се засаждат нагъсто в открити лехи. Цъфти през юни-юли. 


понеделник, 22 юли 2013 г.


























петък, 21 юни 2013 г.


Описание: Вистериите са атрактивни увивни дървовидни лиани с широко приложение в ландшафтния дизайн. Издържливи, жизнени и дълголетни, те могат да се катерят на високо по стени, огради или оформящи рамки и опори. Високо са ценени заради красивите си висящи на гроздове цветове – бели, розови, лилави, сини или виолетови. Плодовете им са плоски зелени шушулки, в които се намират семената. Старите растения са с усукани, вдървени стволове, не много дебели. Глициниите, отгледани от семена, цъфтят на десетата до петнадесетата година от поникването, често и по-късно. Затова, като методи за размножаване са предпочитани присадките и вкорененяването на резници – при тях има по-малък интервал от време до фазата на цъфтеж.
 Основно се отглеждат два вида Вистерия: Китайската глициния – Wisteria sinensis и Японската глициния – Wisteria floribunda. Китайската е по-популярна, тъй като е по-малко капризна и цъфти обилно. На височина достига до осем метра и повече, цветовете са синьо-виолетови, леко ароматни, на гроздове с големина от 15 до 30 см. Най-обилен е цъфтежа в средата на май. Китайската глициния, цъфтяща в бяло е Wisteria sinensis’Alba’, е силно ароматна. Два сорта са с кичест цвят – ‘Black Dragon’ – тъмно лилав, а ‘Plena’ – светло лилава. Цъфтят три или четири години след като се засадят.
Японската глициния също достига на височина 7-8 метра, има виолетово-сини ароматни цветове. Всеки цвят се отваря индивидуално, отгоре на долу по гроздообразното съцветие с дължина от 30 до 50 см. и цъфтежа е най-обилен през май. Има сортове японска глициния с различен цвят:
·    ‘Alba’- с бели цветове
·    ‘Carnea’- свежо розови цветове
·    ‘Longissima’- много дълги съцветия, бледо лилави
·    ‘Longissima Alba’- бели цветове, дължина на съцветието до 40 см.
·    ‘Macrobotrys’- съцветията достигат до 90 см. дължина, на цвят от червено-виолетови до виолетови
·    ‘Praecox’- цветовете са по-дребни, синьо лилави
·    ‘Purpurea’- цъфти в лилаво
·    ‘Rosea’- бледо розови до светло лилави, дължина до 45 см.
·    ‘Rubra’- тъмно розови до наситено червени цветове.
·    ‘Violacea Plena’- кичести, от червено до виолетови цветове






 
Изисквания: За да цъфти обилно, на глицинията е необходима обилна ярка слънчева светлина – шест или повече часа на ден и дълбока, умерено плодородна, влажна почва, която да не пресъхва прекалено. Адаптира се към различни почви, макар че предпочита неутрални, до слабо кисели, с рН 6.0-7.0. Добре е да се предвиди подпора и подходяща рамка за короната, върху която да се разпростре. Глициниите са добри катерачи – могат да се аранжират на перголи, беседки, по телове и мрежи, дори на вертикални стени, стига да имат здрава подпора, на разстояние 4-6 см. от самата стената. При металните материали за предпочитане са тези, които не ръждясват. Понякога за подпора се използват други дървета, но това не е много желателно. Ако стволовете им са с по-малко от 10 сантимера в диаметър, глицинията лесно може да ги пречупи. Имайте предвид също, че вистерията е много дълголетно растение.
Подготовка на почвата за засаждане: Добрата подготовка на почвата е в основата на израстването на здраво цъфтящо растение. Първоначално е добре да се знае pH-то и нивата на фосфора и ако е необходимо, да се коригират. Почвата се разкопава и подготвя на дълбочина до 1 метър. В пръстта се добавят и размесват торфен мъх, добре угнил тор или готов компост в съотношение една трета за подобряване качеството и подсигуряване на дренаж.
Засаждане: След като почвата е подготвена, вистерията може да се засади. Ако растението е облагородено, присадката трябва да е заровена плитко в почвата. Уплътнете добре пръстта около корените и полейте обилно. Младите растения се торят ежегодно. Не очаквайте младо растение да цъфне в периода на нарастване. Когато вистерията „изпълни” определеното и пространство, не се подхранва допълнително, освен при явни симптоми – пожълтели листа или липса на обилен цъфтеж. Торенето стимулира вегетацията при глициниите и лианата няма да цъфти или ако цъфне, няма да е обилно.



Подрязване: Няколко годишни подрязвания поддържат лианата в добра форма, не бива да и се позволява да нараства неконтролируемо, полезно е и за да се стимулира цъфтеж.
Оформяне върху рамка: Изберете младо растение със здраво жилаво стебло и го прикрепете към опора. Премахнете излишните клонки от предната и задна страни. Когато основното стебло достигне необходимата височина, отрежете върха. Това ще стимулира допълнително нарастването на страничните разклонения. Разстоянието между тях трябва да е поне 50 см.
Лятно подрязване: Оставят се само здравите основни клони да се развиват по рамката. Всички нови странични разклонения се изрязват след шестото или седмо листо. В резултат се формира нов прираст. На свой ред и той се премахва, когато започнат да се развиват първите листа по тях.
Ранно подрязване през зимата: Основните разклонения, нарастнали през изминалото лято се подрязват наполовина или до една трета от дължината си. Страничните разклонения също се изрязват, като се оставят от 3 до 5 см. на дължина.
Късно лятно подрязване: Подрязват се основните, неподрязвани клони на половина или на две трети от дължината си, а тези, които са били подрязвани предното лято, се подрязват само в краищата по 2,5 до 5 см. Този метод позволява короната да се оформя и уголемява всяка година наполовина и да има обилен цъфтеж по новоизрастналите клонки.
Поддържащо подрязване: След като вистерията се разпростре на отделеното и място, следва лятното подрязване. При зимното се режат основните клони, като се оставят четири или пет пъпки. Изрязват се и всички издънки в основата на растението.
Подрязване за оформяне: Отнася се само за новите, млади вистерии. При зимното подрязване се премахват всички клони, стърчащи от оформящата рамка. Окастянето е драстично, отстраняват се всички клони, разположени прекалено нагъсто, както и тези, които развалят формата на предвидената рамка. Очаква се цъфтеж след две до три години.
Подрязване на корените: Понякога се практикува кореново подрязване късно на есен, за да се стимулират младите растения – за цъфтеж, както и да се възстанови обилния цъфтеж при по-старите. Стимулира растежа и цъфтежа и може да се комбинира с лятното подрязване за по-голяма ефективност. Изполвайте лопата за да орежете корените вертикално в почвата на около 50 см. дълбочина, на разстояние 1.20 м. от стеблото.



Липса на цвят: Най-голямото разочрование за градинаря е да закупи прекалено младо растение и то да не цъфне. Купете си растение с присадка или размножено от резник. Вистерията няма да цъфти също, ако не получава достатъчно слънчева светлина, ако прекалено стимулирате вегетативния растеж с азотни торове, или неправилно подрязвате през зимата и лятото. В този случай помагат следните практики – рано на пролет торите здраво със суперфосфат (NPK 0-20-0), леко подрязвате късно на пролет и кореново подрязване през късната есен.
Пресаждане: Вистериите страдат при пресаждане. Повечето видове изобщо не се възстановяват .
Други проблеми: Глициниите рядко биват нападани от вредители. При проблем, използвайте подходящия инсектицид.
източник -  Hobbykafe.com

























 още снимки тук