петък, 28 януари 2011 г.

Амарилисът произхожда от тропическите гори на Южна Африка и носи ботаническото име Hippeastrum.

Макар да изглежда величествено,растението не е трудно за отглеждане.

Ако нямате възможност да засадите луковицата веднага щом я получите я дръжте в хартиен плик на хладно(5°С). За да подготвите луковицата за засаждане, предварително почистете изсъхналите коренчета (само тези, които се отстраняват без усилие) и накиснете само корените за 3-4 часа в хладка вода. Обърнете внимание, че не трябва да се кисне основата на луковицата. За целта най-подходящ е тесен буркан или чаша, в която да имат допир до водата само корените.
За да изчислите колко широка трябва да е саксията, вижте ориентировъчно колко е диаметъра на луковицата и добавете още толкова сантиметри. Добавете в 2/3 от саксията обогатена торфена смес (универсална или за цъфтящи растения) и поставете луковицата. Притиснете добре почвата около луковицата. По правило само половината от луковицата трябва да е засадена в почвата.

Поставете саксията на топло и светло място. Може и на директна слънчева светлина при температура на помещението от 18°С до 21°С.
Поливайте умерено с хладка вода около луковицата и не забравяйте, че луковичните растения не трябва да се преполиват, защото лесно загниват. Изчаквайте поне един ден почвата да позасъхва.
Когато се появят първите пъпки и листа ще забележите, че растението има нужда от малко по-често поливане, но в никакъв случай не оставяйте излишна вода в подложката. До 7 седмици ще се появят първите цветове.
През зимните месеци цъфтежът продължава по-дълго време отколкото през пролетта.

Най-подходящото време за засаждане на луковиците е от м.Октомври до края на м.Април. За да постигнете по-дълготраен цъфтеж във вашия цветен кът, може да засаждате луковиците през две седмици. След оформяне на първи пъпки и листа започнете да добавяте специализирани торове за цъфтеж или за луковични растения. Цъфтежът започва от началото на м.Декември и продължава до края на м.Юни. След прецъфтяване на всеки цвят го отрязвайте и продължавайте да поливате и наторявате поне още 5-6 месеца, защото през този период луковицата продължава да се храни.

След пълното прецъфтяване на Амарилисите (началото на есента) е необходимо да положите някои грижи за почивка на луковиците ако искате следващия сезон да цъфтят отново. Към края на м.Юни или началото на м.Юли листата започват да пожълтяват и опадат. През този период първите дни намалете и след това напълно спрете поливките. Ако забележите, че листата не пожълтяват или продължават да избват нови (при някои сортове се наблюдава това), отрежете листата с остър нож на височина 2-3см от луковицата и напълно спрете поливките. Извадете луковиците от саксиите. Почистете ги (без да ги мокрите) и ги оставете на хладно, тъмно и проветриво място с температура от 5°С до 10°С за период около 6 седмици.
Обърнете внимание, че е много грешно да съхранявате луковици в домашния хладилник.
След 6-7 седмици можете отново да засадите отпочиналите вече луковици по познатия начин. Ако искате да планирате цъфтежа им предвидете около 8 седмици от засаждането до цъфтежа им.


































Още снимки вижте тук:


сряда, 26 януари 2011 г.

Най-разпространените болести и неприятели по розите. Профилактика и борба с тях.


Болести

          Брашнеста мана - една от най-разпространените болести по розата. Напада младите части на растението /листа, клонки и цветни пъпки/, които се покриват със сивобял брашнест налеп. При повишена влажност на въздуха постепенно петната обхващат целите листа. Нападнатите органи закърняват и спират развитието си. Чувствителнастта на сортовете рози е много различна. Сортовете с гланцирани кожести листа са по-малко податливи на нападение, отколкото с матови по-меки листа. Борба – пръскане на нападнатите растения с разтвор от подходящи фунгициди: ТОПОАЗ 100ЕК, ТОПСИН М 70ВП, ШАВИТ 25ЕК, ИМПАКТ 25 СК, ФАЛКОН 460ЕК.

          Ръжда – гъбата напада всички надземни части на растението, като предизвиква прегаряне и окапване на листата, деформация и изсъхване на младите леторасти и цветни бутони. Първоначално по листата са светложълти или светлооранжеви, закръглени петна. По-късно, предимно по долната страна на листата се оформят многобройни оранжево или ръждиво оцветени точковидни петна, които се разпукват и от тях излизат прахообразни спори на гъбата. Заразените растения изостават в развитието си и имат влошен декоративен вид.Борба – По-ранно откриване на болестта с единични петна, листата със симптоми може да се откъснат и изхвърлят. При по-силно нападение се налага да се направят поне 2 последователни пръскания с разтвор на някой от фунгицидите : ШАВИТ 25ЕК, ИМПАКТ 25 СК, ТОПОАЗ 100ЕК или ФАЛКОН 460ЕК

         Черни листни петна – От болестта страдат розите отглеждани на открито. По горната повърхност на листата се се явяват черни кръгли или неправилни по форма петна, в резултат на което листата окапват още през първата половина на лятото. Растенията не асимилират нормално, спират растежа и не цъфтят. Борба - провежда се предпазно пръскане преди вегетацията. След развитието на листната маса растенията се третират още три пъти през 12-15 дни с разтвор на фунгицидите : ИМПАКТ 25 СК, ФАЛКОН 460ЕК или ФОЛИКУР 250ЕВ.


Неприятели

        Зелената листна въшка е най-широко разпространеният неприятел по розите. Това са дребни зелени насекоми, които нападат върховете на растящите леторасти. Те се хранят като смучат сок от младите листенца и цветни пъпки, като покриват изцяло нападнатите органи. Листата се завиват, а леторастите спират развитието си. Растенията отслабват, повредените части се деформират, пожълтяват, а цветните бутони не се разтварят. Растенията губят декоративността си. Голямата опасност от листните въшки се дължи не само на пораженията, които те нанасят на декоративните растения, но и на обстоятелството, че те пренасят много вирусни болести. Борбата с тези неприятели трябва да се води навреме, поради вреднастта им. Има различни инсектициди с добър ефект. Необходимо е да се провеждат поне 2-3 пръскания като препаратите се редуват, за да не се създава устойчивост на популациите. Ефективни са инсектицидите : МОСПИЛАН 20СП, ВАЗТАК 10ЕК, ЛАНТАН 90ВСП, КАРАТЕ 2.5ЕК, ЛИРОСЕКТ 2ЕК и ТАЛСТАР 10ЕК – инсекто-акарицид.

       Акари - Паяжинообразуващите акари обикновенно нападат и се развиват върху долната страна на листата, дръжките, пъпките и цветовете. Вредят като смучат клетъчния сок от млатите по-сочни части на растението. В резултат от повредите нападнатите части увяхват, свиват се, деформират се и по-късно окапват. Борбата е ефективна при наблюдение на растенията за навременно откриване на нападението. Пръскане с химически препарати (акарициди). Подходящи препарати с добър ефект са: ТАЛСТАР 10ЕК, ЛИРОСЕКТ 2ЕК, НИМАЗАЛ, МИТАК 20ЕК, ПИРАНИКА 20ВП. Трябва да се пръска неколкократно, като е желателно препаратите да се сменят. За съжаление при честа употреба на едни и същи растителнозащитни препарати се стига до селективна резистентност на раси от акари.

        Цветен дръшкопробивач – Това е малко бръмбърче с основен черен цвят и твърди червени криле. Вредят възрастните насекоми и ларвите. Среща се по всички видове рози. Женските индивиди снасят яйцата си в основата на цветната пъпка, след което прегризват цветната дръжка и пъпката пада. Борба - При поява на бръмбъра растенията се пръскат с БИ 58 или други тиофосфорни препарати.



четвъртък, 13 януари 2011 г.




Съвети за засаждане и отглеждане на рози


1.Най-подходящо е пролетното засаждане
Не трябва да нарушавате това правило.Розата се нуждае от слънчево място, защитено от силните ветрове от север, но в същото време трябва и  да е проветриво.На сянка розата ще цъфти слабо, често дори ще развива само листа , които могат да се нападат от мана и черни петна.Розите могат да растат практически на всякакви почви,освен на леки песъчливи и тежки глинести.Посадъчната ямка трябва да се изкопае на достатъчна дълбочина и ширина ,така че на корените да е свободно.  Преди засаждането ямката трябва да се полее с вода и тя да попие в почвата .Растението трябва да се освободи от опаковката,корените да се подрежат до  1/3  от дължината им, а филизите на 2-3 пъпки  и да се постави  в ямката ,като се разпределят корените.Почвата се посипва така ,че да не покрие кореновата шийка или мястото на облагородяване да е на 5см. под повърхността.Добре трамбовайте ,още  веднъж  полейте и на първо време подрежете на 10-15 см.Ако корените на растението са засъхнали ,подрежете ги и ги натопете за 5-6 часа във вода преди засаждането.При засаждането на розите се старайте да съхраните старата почва около корените.За тази цел младото растение в саксия се полива денонощие преди засаждането , след това клонките са хващат в основата им с една ръка , а саксията с другата, съдът се завърта и растението се изважда с почвата.Засажда се в подготвената ямка.За ускорен растеж корените на растението трябва да се поливат няколко пъти с вкоренител.
При засаждане  на полиантови, чайнохибридни и флорибунда рози, разстоянието между тях трябва да е не по-малко от 25-35см, а между редовете 60-70см. За паркови и катерливи рози са необходими 45-50см и 80-100см, а за миниатюрните рози 15-20см и 40-50см. За да изглеждат розите в добро състояние и да цъфтят обилно, почвата около тях се разрохква постоянно и плевелите се отстраняват .

2.Какво обича царицата на цветята
След  като се събудят розите през пролетта, трябва да се подхранят с амониева селитра(1с.л. на 10 литра вода).В това време растението се нуждае именно от азот,за да расте.след две седмици трябва да шербетувате с птичи тор.В началото на образуването на пъпките трябва да внесете комбиниран минерален тор. По време на вегетацията на всеки 10-15 дни се полива с разтвор на минерални торове или с шербет от птичи тор.Растението се храни в по-голяма степен с минерални торове.Но ако внасяте само такива препарати ,то в известна степен ще унищожите микроорганизмите в почвата.Затова редувайте : рана напролет след разклоняване мулчирайте храста с угнил тор,след това поръсете почвата с костно брашно,а през лятото сложете дървесна пепел.Съществува едно правило:след внасяне на минерални торове задължително поливайте с шербет.Органичните и минерални торове се допълват един друг,органиката  способства  за по-бързо усвояване на минералните торове.Между другото, минералните торове е най-добре да бъдат внасяни във вид на разтвор след задължително поливане . За да приготвите шербет, трябва да използвате органични торове и вода в съотношение 1:3.Приготвянето продължава една седмица.След като се разтвори, разредете с водав пропорции 1:10 и растенията се поливат.През август, за да сеподготви растението за зимата, внасянето на азот се прекратява,за да може розата да натрупа запас от хранителни вещества,да узреят всички филизи, за което е нужно фосфор и калий.Подхранва се веднъж наэ две седмици.През септември се внасят фосфорен и калиев тор,разтворени  във вода.

3.поливането трябва да осигури вода на дълбоко
Розите имат дълбока коренова система и растението ще се добере до влага дори и да не го поливате редовно, лъжейки се от свежия вид на листата му.За пищния цъфтеж обаче доставянето на вода е от голямо значение.Ако поливате често розите , но по малко , то до дълбоко разположените корени водата няма да достигне и растението няма  да може да я ползва-освен това при преовлажнен горен слой ще се стимулира образуването на повърхностни корени, които ще се повреждат при разрохването на терена .От тук идва и изводът:поливайте по-рядко , но по 5-10 литра под храстовидните и по 10-15 литра под катерливите рози.За да не изтича водата настрани ,около храста направете по –дълбока чаша.Желателно е да поливате розите средно по веднъж на седмица.Водата трябва да бъде топла, защото корените не „пият” студената вода.Освен това неработещите корени във влажна почва ще загният,растението ще отслабне и ще започне да боледува.


4.Зимата минава под укритие
За да не загният розите в резултат на внезапни студове или да не загубят своята способност да цъфтят,към подготовката, организацията и зазимяването трябва да се подготвите сериозно.Една от причините за това е специфичната реакция на розите при промяна на температурата:при минусови температури се пука кората на растенията , а над нула градуса растенията се събуждат . Ако след студовете започне рязко затопляне , голяма е възможността в тези пукнатини да попаднат микроорганизми , които при топло време могат да предизвикат заболяване.Затова в тези места където розите зимуват , трябва да минимализирате възможността от резки промени в температурите, а също така растенията да са сухи, за да може соковете, които изтичат от пукнатините ,да не разнасят микроорганизми по цялото растение.Преди да ” заспят „ растенията  ,от клонките се махат всички останали листа.Оголените растения се превиват към земята така, че те да са ниско , но едновременно с това да не лежат на почвата, и се връзват на сноп.Над така подредените растения се поставя покритие от дъски ,така че растоянието между летвите да е минимално.След това се поставя полиетилен, .Това се прави през ноември,когато почвата започва да измръзва –на розите им е нужно по-дълго време свеж въздух.Най-подходящо за това  укритие е фурнирът.Най-опасният период за розите е стоплянето .Ако затоплянето е прекалено дълго , то по-добре  да отворите укритието , за да постъпи свеж въздух.С първите топли дни на пролетта първо се сваля  полиетиленът, а почвата започва да се разрохква.Вторият етап е малко по-късно , когато се затопли трайно времето се премахне и дървения щит.Растението се почиства от измръзналите части , ако има такива .Характерното за тях е черната окраска и голямото количество пукнатини.


5.Резитба на розитe
 При отглеждането на розите едно от най-важните мероприятия е резитбата. Тя се състои в разреждане и скъсяване на стъблата. Чрез резидбата храста се поддържа непрекъснато млад, балансира се растежа и цъфтежа на храста и подобрява декоративния му вид. Първоначално се изрязват остарелите и болни стъбла, след което се скъсяват останалите. Има три вида резитби при розите дълга, средна и къса. При дългата не се отрязва много, а се оставя голяма част миналогодишните стъбла, при средната се премахва голяма част от стъблото, като се оставят 4-6 пъпки, а при късата се оставят 2-3 пъпки в основата. Също така има пролетно, лятно и есенно подрязване. Най-основното е пролетното подрязване. При него се вземат под предвид биологичните особености на разлиичните сортове и видове. При бързорастящите виещи се рози стъблата се запазват с почти цялата си дължина,като само малко се скъсяват. При старинните паркови рози се прави само санитарно подрязване, като се премахват заболелите стъбла.При останалите видове резитбата е в зависимост от растежа на самите храсти. С лятното подрязване се регулира цъфтежа, като се махат само прецъфтелите цветове. Подрязването през есента е необходимо за подготвяне на храста за зимните месеци като се отстраняват болните и изсъхнали стъбла, а останалите се скъсяват.
сп."Уикенд за градината"