сряда, 4 август 2010 г.

Стайните цветя – какво цвете да изберем и как да се грижим за него


Месец май е подходящото време за покупка на стайни растения. От края на пролетта до началото на есента всички, които искат да украсят и оживят дома си, могат да се сдобият с цветя. След покупката от магазина или оранжерията внимавайте с пренасянето на цветето. Старайте се да не повредите стъблото и листата. Новото растение трябва да преживее периода на аклиматизация. Пазете го от преките слънчеви лъчи и по-суровите условия в течение на няколко седмици.
За цъфтящите саксийни видове като азалия, хризантема, циклама, които се продават през зимните месеци,е подходящо да ги поставите на постоянно колкото може по-осветено място.
Избирайки стайно растение, не забравяйте най-важното – уверете се, че можете да му предложите условията, от които се нуждае. Факторите, с които трябва да се съобразите, са температурата в дома ви – през зимата и през лятото, осветлението и влажността на въздуха. Според тези критерии цветята се делят на няколко групи.
Има растения, които обичат силно осветление и високи температури през цялата година, в комбинация с висока влажност на въздуха. Такива са агавето, алоказията, алоето, аспарагусите, бегониите, бромелиевите, драцената, дизиготеката, дифенбахията, хибискусът, кордилинето, кливията, каладиумът, колеусът, мимозата, палмите, панданусът, пилеята, руелията, сансевиерата, спатифилиумът, традесканциите, фикусите, филодендроните, хлорофитумът, хоята и циперусът.

Някои растения пък изискват целогодишно светлина и влажен въздух, но през зимата предпочитат прохлада, за да получат жизненоважния си период на покой. Тук може да включим най-голям брой стайни растения, защото тези условия най-силно наподобяват климата в родината на нашите любимци – тропиците. Сред тях ще споменем агаве, азалия, араукария, аукуба, белопероне, амарилис и кливия,драцени, кактуси и сукулентни, пеларгониуми, бръшлян, рододендрон, роицисус и цисус (стайни лози), фатсия (японска аралия), фуксия (обички), фикуси, хлорофитум, циклама.
Много тропически растения се чувстват идеално в не особено светли помещения, с равномерни високи температури и голяма въздушна влажност. Пример са представителите на голямото семейство Змиярникови (Araceae), папратите (Polypodiaceae), някои маранти и драцени, аспидистрата и други.

Има и растения, които се чувстват най-добре в тъмни помещения, студени през зимата. Малко са  представителите в тази група, но такива са аспидистрата, евонимусът, обикновеният бръшлян, роицисусът, сциндапсусът, фатсхедерата, фатсията, хоята, цисусът и другите стайни лози.

Най-трудно ще си намерите растение, което да се чувства добре в тъмно, но топло помещение, но ситуацията може да се усложни още повече – при твърде висока въздушна влажност в комбинация с ниски температури.

Грешки при отглеждането на стайните цветя


Често в края на пролетта - началото на лятото, вместо добро развитие и буен растеж на стайните цветя,които сме преместили на балкона или на по-светло място, търпим разочарования.Цветята имат лош вид, нямат обилен цъфтеж, листата пожълтяват. Тук ще посоча няколко грешки в отглеждането, които ако бъдат преодоляни, растенията ни отново ще изглеждат чудесно.
- Увяхване и жълтеене на листата.
Много често това се дължи на недостатъчно азот в почвения субстрат. В този случай растението трябва
да се подхрани. През пролетта и лятото цъфтящите саксийни цветя се подхранват на всеки две седмици с тор, разтворен в поливната вода или чрез листно торене. Често такива признаци се наблюдават при стайните растения, които постоянно пребивават в кухнята. Вероятната причина е високата концентрация на газове от пърженето и готвенето, както и от цигарения дим, ако в къщата се пуши. Ако е така,просто пренесете растението в друго помещение.

- Бели или жълти петна по листата.
Най-често тази повреда се дължи на използването на студена поливна вода. Водата с която се полива трябва да е със стайна температура.
- Бледи цветове.
Вероятно избеляването на баграта на цветовете се дължи или на много висока температура или на пряко попадение на слънчеви лъчи върху цвета.
- Растението не цъфти.
Предполагаемата причина е липса на достатъчно светлина. Това може да се дължи и на стрес от
пресаждането. Понякога растението “не харесва" новата саксия.
- Опадане на цветните бутони.
Най-честата причина за това е сухият въздух или недостатъчно светлина и вода.
- Тънки изтеглени стъбла.
Причините са: недостатъчно количество на хранителни вещества в почвения субстрат и лоша светлина.

Стайните растения се отглеждат в оранжерии, където обикновено е топло и влажно. Когато ги внесете при нови условия вкъщи, има опасност да изпаднат в неблагоприятно състояние. Затова купувайте растения, които са предварително закалени.

Покупка на стайни растения може да направите по всяко време на годината, но най-подходящо е това да стане от края на пролетта до средата на есента. Някои видове се появяват в продажба само през зимата, когато трябва да сме особено внимателни. Тези, които са продавани на улицата, могат да пострадат от студа, ако не са предварително закалени. Избягвайте да купувате такива, които са изложени навън като образец. Ако сте решили да си вземете семена, по възможност избирайте хибриди F1 – първо поколение. При избора на луковици убедете се, че те са твърди, без повреди или  пъпки и няма да се отчупят.

След покупката от магазина или оранжерията увийте добре растението, за да го защитите от повреда. През зимата опаковката трябва да е до върха. Старайте се да не повредите стъблото и листата. Новото растение трябва да преживее периода на аклиматизация. Пазете го от преките слънчеви лъчи и по-суровите условия в течение на няколко седмици. За цъфтящите саксийни видове, като азалия, хризантема, циклама, които се продават през зимните месеци, е подходящо да ги поставите на постоянно колкото може по-осветено място.

Торене на стайните растения


ТОРЕНЕ НА РАСТЕНИЯТА.
Обемът на почвата в саксиите и в другите съдове, в които се отглеждат стайните растения, е много по-малък от обема, който може да заеме кореновата им система, ако се отглеждат при естествени условия. Поради тази причина за по-добро развитие на растенията в зависимост от  големината им те се пресаждат в по-големи саксии, като се добавя почвена смес.
По-добре е растенията, които се отглеждат в помещения, да се пресаждат през пролетта. За подобряване на декоративните им качества е необходимо те да се торят.
В стайното цветарство се използуват органични и минерални торове. Към органичните торове се отнасят разложеният оборски тор, торфът, компостът, роговите стърготини и костената браш­но, влизащи в състава на смесите, с които се напълват саксиите при засаждане и пресаждане на растенията.
От минералните торове се използуват азотни (амониева селитра, карбамид и амониев сулфат), фосфорни (суперфосфат) и калиеви (калиев хлор ид и калиева сол). Амониевата селитра и карбамидът 'съдържат до 35-40% азот в лесно усвоима за растенията форма. Те имат бързо въздействие върху растежа на растенията. Внасят се веднага след завършването на периода па покой в малки количества през 10-15 дни, тъй като бързо се измиват от почвата.
Азотните торове усилват главно растежа на листата и стъблата, но много буйно развиващата се вегетативна маса задържа началото на цъфтежа и влошава качеството на цветовете, затова тези торове се внасят в малки количества.
Суперфосфатът се разтваря и се усвоява не лошо от растенията. Той се внася преди залагането нацветните пъпки и преди цъфтежа. За саксийните растения може да се използува и гранулиран
суперфосфат.
Калиевият хлор ид съдържа до 60% калий. Той е лесно разтворим и лесно усвоим за растенията тор. Пепелта е основно калиев и отчасти фосфорен тор. Полезна за растенията е дървесната пепел. Минералните торове влияят добре върху развитието на растенията - азотните усилват растежа, а фосфорните и калиевите подобряват използуването на азота и едновременно с това ускоряват цъфтежа и плододаването. Ето защо за по-доброто им използуване трите вида минерални торове (азотни, фосфорни и калие­ви) трябва да се внасят едновременно.
Необходимо е стайните растения да се торят в зависимост от биологичните им особености и от фазата на развитие. Те не бива да се подхранват често, а през 10-15 дни. От науката и практиката е установено, че за по-добро образуване на цветове растенията трябва да се поливат с разтвор на суперфосфат (1 g на 1 1 вода), а за по-добър растеж на цветните растения и за образуване на буйни листа при листно-декоративните трябва да се полива с разтвор на азотни и калиеви торове (0,5 g карбамид или амоние­ва селитра или 1 g амониев сулфат и 0,5 g калиева сол на 11 вода).
За едно подхранване са необходими средно 200 g разтвор (чаша) на едно възрастно и 1 ОО g на едно младо растение.
Ефективността на торовете зависи от състава на почвата. Най­подходящи условия се създават при добре оструктурена почвена смес, тъй като в нея по най-добър начин се съчетават хранителните вещества, влажността и въздухът, необходими за жизнената дейност на корените.
Тарят се само добре вкоренени напълно здрави растения, намиращи се в състояние на растеж.
При цъфтящите растения се прилага пълно минерално торене на два пъти - през периода на растеж и при бутонизацията.
Когато се внасят минерални торове, растенията се пресаждат значително по-рядко. Колкото е по-малък съдът, толкова по-бързо растенията започват да цъфтят. Най-благоприятно въздействие върху развитието на стайните декоративни растения оказва слабият разтвор на азотен, фосфорен и калиев тор.
Правила за торене на стайните растения:
1.Да се тори често, но със слаб разтвор.
2.Да не се торят болни, скоро пресадени и още невкоренени растения, а също и растения,намиращи се в състояние на покой.
3.Да се тори при добро осветление и нормална температура.
4.Да се навлажни почвата преди подхранване.
5.Да се внимава да не попадне торов разтвор върху расте­нието.
6.Да се тори вечер или в облачни дни.
За по-добрия растеж и обилен цъфтеж на стайните растения е много полезно 2-3 пъти в годината те да  се поливат със слаб (много бледорозов) разтвор на калиев перманганат. 

Почви за стайните растения




ГРАДИНСКИ ПОЧВИ ЗА СТАЙНИТЕ РАСТЕНИЯ
Нормалното развитие на цветно-декоративните растения зависи не само от количеството светлина, топлина  и влага, но до голяма степен и от състава на почвата, който трябва да отговаря на техните изисквания .
Поради това при отглеждането на цветни растения се използуват почвени смеси, като за всяка култура или група култури трябва да се приготвя отделна смес.
Цветята, отглеждани в цветни лехи и в саксии, имат ограничена хранителна площ, поради което изискват почва богата с хранителни вещества, и то в лесно усвоима форма. Това се постига чрез смесване на чимова почва, торф, листовка, добре разложен оборски тор, ерикова почва икомпост. 


За нормалното развитие на цветята голямо значение има отношението им към реакцията на почвата. От многогодишната практика е установено, че бегонията, мушкатото, обичките, хризантемите, цикламата и папратите изискват слабо кисели почви; хортензията, сенполията, азалеята и рододендронът предпочитат кисели почви; голяма част от растенията се развиват добре на неутрални и слабо алкални почви, а култури като аспарагуса, карамфила, крема ицинерарията - на алкални почви.
Към киселите почви се отнасят торфът, иглолистната листовка и ериковата почва. Чимовата почва, приготвена от черноземи, е слабо алкална или неутрална.
Чимовата почва се включва почти във всички смеси. Тя е особено необходима за саксийните растения.
От културите, които се отглеждат в стаи, глинесто-чимова почва изискват шибоят, карамфилът,хелиотропът и мушкатото. Тази почва е задължителна при отглеждането на рози, палми, цитрусови култури, мушкато, семейно щастие и др., а също и при вкореняването на резници от мезенбриантемум и мушкато, които загниват в богата с тор почва.
ХУМУСНА ПОЧВА. Обикновено се приготвя от разложен оборски тор, получен след почистването на парниците. Изваденият от парниците тор се складира на купчини и се прехвърля няколко пъти през лятото .Тя е най-активната съставка на всички почвени смеси и спомага за добрия растеж на растенията, които не понасят пресен оборски тор.
Хумусната почва съдържа 1,2-1,7% азот, 1,3-2,4% фос­форна киселина, 1-1,7% калий и 2,1 % калций в зависимост от вида на разложения оборски тор. През зимата тя трябва да се покрива с дебел пласт оборски тор: 


ЕРИКОВА (КАЛУНОВА) ПОЧВА. Това е лека песъчлива хранителна почва. Приготвя се в горите от гъсти насаждения на калуна. Слоят почва с корени на калуна се складира на купчинки и се оставя да отлежи 2-3 години. Калуновата почва се смесва с чимова и с хумусна почва, в резултат на което те стават рохкави и по-топли. Тя е особено ценна за папратите, азалеите, камелиите и други нежни млади растения с тънки разклонени корени, за вкореняване на резници, а също и за засяване на много дребни семена. При липса на ерикова почва тя може да се замени с листовка (2 части), торф (4 части) и пясък (1 част).
ЛИСТОВКА. Приготвя се от изгнили листа на леска, липа и клен. Дъбовите и върбовите листа са неподходящи за приготвяне на листовка, тъй като съдържат много дъбилни вещества.
Готовата листовка е рохкава, лека и хранителна. Тя се използува широко в цветарството, особено за отглеждане на растения, които не понасят оборски тор. Използува се и за засяване на семена в сандъчета с добавяне на 1/3 пясък. Листовката не трябва да се пресушава. 


ТОРФЕНА ПОЧВА. Приготвя се от торф с произход от планини, низини или средно високи места. Торфът,произхождащ от низини, е богат с хранителни вещества, има малка киселинност и не изисква варуване. По-добра торфена почва се получава от горните слоеве на наситнения торф. Готовата торфена почва е много рохкава, лека и хигроскопична. Тя значително подобрява физичните свойства на почвените смеси,в които е включена, и ги прави рохкави. Когато към почвените смеси се прибавя торф, необходимо е той добре да се овлажни, за да се изтласка въздухът, който се задържа в него в голямо количество. Торфената почва се добавя в сместа за саксийно отглеждане на хортензия, азалея и сенполия. В такава смес кореновата система на растенията се развива по-добре, а резниците се вкореняват по-бързо.
Тази почва се използува още за мулчиране и за засяване на дребни семена, а също и при размножаването на растенията чрез резници, за създаване заедно с пясък на най-долния слой. За повечето стайни растения и особено за дребните семеначета тя може да замени ериковата почва. Торфената почва не трябва да се пресушава.
КОМПОСТ . Приготвя се от плевели, растителни отпадъци, торф, оборски тор, пепел, кухненски и други органични от­падъци.
ПЯСЪК Градинските почви могат да осигурят нормален ра­стеж и развитие на растенията при условие, че са рохкави и въз­духопропускливи. За тази цел те се смесват с пясък. Това е особено важно при засяване на дребни семена. Пясъкът е необходим също и за вкореняване на резници при вегетативно размножаване на цветните растения. С пясък се засипва повърхността на почвата в сандъчетата за засяване на семена или за вкореняване на резници. Пясъкът пречи за развитие на водорасли и гъби в почвта.
При приготвяне на почвени смеси за вкореняване на резници най-подходящ е едрозърнестият пясък. Речният бял пясък може да се използува без предварителна подготовка. Морският пясък трябва да се промие няколко пъти, за да се освободи от солите. Червенят пясък е неподходящ както за приготвяне на почвени смеси, така и за вкореняване на резници. Той съдържа много железни съединения, които са вредни за растенията. Преди употребата му е необходимо да се промие няколко пъти, за да се освободи от иловите частици и от дребните песъчинки .
По-добре е преди вкореняване на резниците пясъкът да се стерилизира чрез заливане с вряла вода или чрез нагряване върху парчета ламарина. 


ИГЛОЛИСТНА ПОЧВА. Тя е рохкава, с минимално количество хранителни вещества и с повишена киселинност.
Смесването и с изсушен и стрит сфагнов мъх спомага за повишаване на нейната рохкавост.
Някои цветни култури (азалея, глоксиния, бегония и сенпо­лия) растат добре в чиста иглолистна почва и в смесена наполовина с торф.
Иглолистната почва се приготвя в борови гори, като се събира постеля от борови иглици с дебелина  8-10 ст. Тя е рохкава, бавно изгнива и е с повишена киселинност. 3а получаване на добра готова почва свежите борови иглици се държат на купчини цяла година.
Предполага се, че иглолистната почва притежава фитонцидни свойства, а отглежданите върху нея растения не се нападат от хлороза и гъбни болести. 


ПЕРЛИТ, КЕРАМ3ИТ. Това са разновидности на кисели вулканични скали. След термообработка от тях, а също и от вермикулита се получава олекотен, порест, набъбнал материал, който по обем превишава  0-15 пъти изходните материали. Той може да се внася в почвата под формата на прах или да се използува за Мулчирането й Като подобрява значително водно-физичните свойства на почвата, той спомага за подобряване на храненето и растежа на растенията. Напоследък термично обработеният перлит се използува широко като субстрат за вкореняване на резници от карамфили, рози и други цветни култури.
При купуването на почва трябва Да се има пред вид за какви стайни растения ще се използува. Добре е предварително да се направисписък на растенията, които ще се пресаждат или размножават, и да се посочи какъв състав на почвената смес е необходим за тях. КупуваЙки почва, трябва да се знае кога е приготвена и дали е готова за употреба.

вторник, 3 август 2010 г.

Цветя според изложението

ЦВЕТЯ ЗА СТАИ С ЮЖНО ИЗЛОЖЕНИЕ. Между стайните растения особено светлолюбиви са стайният клен,кринът, антуриумът, цъфтящите бегонии, бувардията, каланхоето, клеро­дендронът, колумнеята и розите.

За всички тези растения е необходимо да се осигурят най-добри условия за осветяване.
В стаите с южно изложение добре растат кактуси, за които се препоръчва да се поставят до стъклата напрозореца. Зад тях може да се сложат азалея, бувардия, глоксиния, стаен жасмин, закум и китайска роза. 

До прозорците върху цветарници добре растат аукубата, царската бегония, палмите и панданусът, а растения като хипеаструм, антуриум, кливия, панкрациум и мушкато могат и да цъфтят.
Интензивно осветените южни стаи са най-подходящи за всички стайни  растения, особено за красиво цъфтящите.
Всички растения, дори светлолюбивите, могат да се повредят от преките слънчеви лъчи, затова през горещите дни трябва да се засенчват.
 ЦВЕТЯ  ЗА СТАИ СЪС СЕВЕРНО ИЗЛОЖЕНИЕ. В стаи със северно изложение много растения, особено цъфтящите, понасят лошо недостига на светлина.
Далече от прозорците светлината е малко, затова за украсяване на тези части на стаите трябва да се подбират по-малко взискателни към светлина­та растения, като семейно щастие, папрати, хлорофитуми и селагинела. На прозорците обилно цъфтят бегониите.
В най-отдалечените от прозорците места може да се отглеждат сенкоустойчиви растения - семейно щастие,теснолистна драцена, аукуба и лавровишня. 

Практиката показва, че от увивните растения в стаи със северно изложение  можеда се отглеждат бръшлян, традесканция и бръшлянолистна лоза (цисус)
От увивните растения и от растенията с висящи (падащи) стъбла при условията на намалена светлинадобре се развиват разновидностите на бръшляна и някои традесканции. Те може да се поставят на прозорците и пред тях, а също и на специални стенни поставки или на окачени керамични съдове.
През зимата цветята на северните прозорци се поливат рядко един-два пъти седмично. През периода на растеж те се подхранват с минерални торове (0,5 g торова смес за цветя или една супена Лъжица дървесна пепел на 1 л вода). През зимата се под­хранват само цъфтящите растения.