сряда, 29 септември 2010 г.


Живели някога сестра и брат, Едел и Вайс.
Един ден, докато си лежали на някаква поляна, Вайс видял един непознат бял цвят високо на скалите.
Показал го на сестра си Едел и тя предложила да се покатерят догоре и да го откъснат като подарък за техните родители.
Започнали да се изкачват двете деца, но колкото по-нагоре отивали, толкова по-трудно ставало.
Едва успял Вайс да откъсне непознатото цвете, когато усетил, че камъка се изплъзва под пръстите му.
Извикал на сестра си, че пада, тя му подала ръка в желанието си да го спаси и двамата полетели в пропастта.
На следващата година на мястото, където двамата паднали, поникнало цвете, което в памет на децата кръстили ЕДЕЛВАЙС.


Легенда зе Еделвайс

В планина далечна, снежна, те живели – две деца.
Слънчева милувка нежна, гряла обич в две сърца.
В алпийска малка хижа, расли братец и сестра.
Грижи в радост, радост в грижи, там за майка и баща.
Вайс наричали момчето, Едел казвала се тя.
Светулка в китно лято, незабравка сред цветя.
С рокличката си тиролска, винаги до своя брат,
Като пъстричка калинка припкала от цвят на цвят.
А с шапчица планинска, в нея с орлово перце,
Скитал из горските пътеки Вайс с обветрено лице.
И до него тя вървяла лекичка като ветрец,
Песен тихо тя запяла, трепкал нежният гласец.
Близо веч били скалите, горе каменни чела,
За отмора те козите, спрели до една скала.
До скалата извор леден, песен тихо ромолил,
Той свидетелят последен, после тайната разкрил.
Седнали тук Вайс и Едел, хапнали запяла тя,
С обич Вайс сестра си гледал, с поглед галела го тя.
Вайс полегнал на тревата, и тъй както си лежал,
Там високо на скалата, цвят съзрял златист и бял!
-Едел, Едел гледай мила, виждаш ли там този цвят?
Тя очи в скалата впила, но той бил непознат.
-Вайс послушай, чуй ме братко да откъснем този цвят!
Дар за мама и за татко, ако не искаш не си брат!
Слушай Вайс, ще бъдем двама, ще те крепя с ръце.
Закатерили скалата, в пот обляни две лица,
Ще пожали ли съдбата две дечица, две сърца.
Стъпка две Вайс още сторил, невъзможно е така.
На сестра си проговорил, Едел дай ми ти ръка!
И ръка в ръка те впили, тя го гледала и в миг.
-Едел падам сестро мила, се разнесъл страшен вик!
Вайс изпискала сестрата, поглед замътил лица,
Полетели от скалата двете мънички деца!
ЕДЕЛ – ВАЙС ,
ЕДЕЛ – ВАЙС ,
ЕДЕЛ – ВАЙС ,
Повтаряли скалите в плач!
Спрял своята песен изворът леден!
Безшумно падал нощен здрач!
А долу в бедната хижа, баща и майка, две сърца,
Напразно чакали с грижа, напразно викали деца!
На утрото до извора кристален, пристъпили…
О страшен миг, извикал с глас баща печален,
Разцепил въздух майчин вик!
Деца мои, рожби мили, какво направихте деца?
Защо стоите мълчаливи, защо сте с каменни лица?
Говорете защо мълчите, кажи Едел , кажи Вайс!
Ах защо, защо скалите не ме засипят в този час?
Минала златиста есен, сняг дошъл и отлетял,
И в китна, дивна пролет цвят до цвят се разцъфтял.
Китка дивен ЕДЕЛВАЙС.


Автор неизвестен.
 Цветята са едно от нещата,които ни карат да се усмихваме.Едно от нещата,които ни правят щастливи.Ако искате след дългата зима да имате красива пролетна градина трябва още сега да засадите луковиците на пролетните цветя.Луковичните цветя са истинско съкровище.Те ни радват с красивите си цветове, които се появяват от ранна пролет до късна есен.Вероятно няма човек,който да не се възхищава на цъфналите кокичета и да не ги свързва с отиващата си зима.Ето кратък списък на някои цветя не само луковични,които трябва да засадите още сега /м.септември-м.октомври/
1. Кокиче
Кокичето е сред най-ранно цъфтящите пролетни цветя.Достига височина 20-25 см.Сади се на дълбочина 10 -12 см. през м.септември.Най-красиво е когато се сади в групи поне по 25 бр.

2.Минзухар
Минзухарът  предпочита дълбока,но влажна и песъчлива почва.Засажда се в началото на м. септември на дълбочина 6-8 см.на разстояние 7-8см.


3.Лале
Лалето достига височина от 20 до 70 см.Лалето изисква топли и слънчеви места,но расте добре и на полусянка. Най-подходящи са глинесто-песъчливите почви.Дълбочината на засаждане по правило трябва да е три пъти дължината на луковицата.
4.Нарцис
Нарцисът е не само много лесен за отглеждане, но има много  разновидности – сортовете му са доста различни  по цвят и форма.Луковиците на нарциса се засаждат на дълбочина 10-15 см.расте на сл ънчево или полусенчесто място на разстояние 20 см.

5.МускариИзвестни са още като кукувиче грозде.Достигат височина 15-20 см.почвата трябва да е влажна и добре отцеждаща.растението образува килими.
 6.Декоративен лук
Луковиците се засаждат рано на есен, на дълбочина четири пъти диаметъра на луковицата.Малките на разстояние  8-10 см. а по-големите на 20 см.
7.Ирис
Тази група разстения има голямо видово разнообразие .Някои достигат 1м. височина.Изискват сухи отцедливи почви и открити слънчеви места.Засаждат се на разстояние 25-30 см.
8.Зюмбюл
Растенията виреят добре на лека, песъчлива почва,Цъфти от края на март до май. Достига 20-30 см височина.Засажда се на 12 см.дълбочина.
9.Ходжово лале
Другото име на това нестандартно растение е императорска ведрица. То не се пресажда всяка есен, но е добре да се разрежда през 3-4 години.Растенията трябва да са на лека, пропусклива, но богата на хранителни вещества почва.
10.Незабравка
 Родът Незабравки се състои от около 50 вида, произхождащи от влажни места с умерен климат в Европа, Азия и Америка. Между тях има едногодишни, двугодишни и многогодишни тревисти растения. Височината им достига между 10 и 40 см.
Повечето видове се развиват добре и на слънце, и на сянка. При суха пролет трябва да се поливат.
11.Иглика
 Отглежда изключително лесно и дори и да не се полагат особени грижи за нея цъфти всяка пролет. Желателно е редовно поливане през лятото.
Разделянето на туфите при игликите се налага, когато навършат 3-5 години.  Ако растат дълго на едно място без пресаждане, цъфтежът забележимо намалява, а коренището се оголва.
12.Теменужки
 Теменужките обичат богатата на хумус почва, с голямо съдържание на изгнили листа и тор, които обикновено се добавят през пролетта.
В края на август се засаждат на постоянно място. Най-подходящото разстояние между отделните растения е 20-25 см.
 13.Момина сълза
Обича леки сенки, достатъчно влага, глинесто-песъчлива, добре отцеждаща се и достатъчно хранителна почва, която бързо се затопля напролет. Размножава се чрез делене на коренищата, когато наесен изсъхне надземната част и се разсаждат в лехи с разстояние 30 см между редовете и 5-6 см между растенията. Всяко растение за посаждане трябва да има един или няколко кълна и част от коренището, като горната част на кълновете се заравя на дълбочина 1,5-2 см. След посаждане и през лятото се поливат обилно.
14.Анемония 
Анемонията се размножава главно вегетативно — чрез резници от коренищата, които трябва да бъдат най-малко с един вегетационен връх. Резниците се накисват във вода за няколко часа и се засаждат през септември в студени парници на разстояние 10 х 15 см и на дълбочина 5 — 8 см. Парникът се поддържа влажен, като се покрива със стъкла и рогозки, а при ниски температури — със слама. При засаждане в саксии след появата на листата растенията се внасят в оранжерии при температура 4 — 8°С. Коренищата се изваждат през май след прецъфтяването.