Коледен кактус, Коледниче

Коледен кактус, Коледниче

 Отгледай го с любов, за да те радва с цветове на Коледа

Отглежда се много лесно в домашни условия.
Латинско наименование: Schlumbergera truncata hybrids Други наименования: Коледен кактус, коледниче
Произход: Расте в шест разновидности, които се срещат в планините на Източна Бразилия.
Листа: В естествената си среда то представлява малък храст, чиито стъбълца се разчленяват ветрилообразно многократно. На предния връх на крайните стъбълца са формират цветоносни пъпки и цветове.
Цветове и цъфтеж: В естествена среда коледничето не впечатлява с цветово разнообразие, но селекционерите са се потрудили то да ни радва с червени, карминеночервени, розови или бели цветове.
Температура: За залагане на цветни пъпки изисква студени помещения - от 15 до 18°С. А за да напъпи и разцъфне, се нуждае от по-топла стая - около 25°С.
Почва: Добре е да се използва кактусова почва, пропусклива и обогатена с хумус, но без варовик.
Разположение: Растението не бива да се оставя на пряка слънчева светлина при цъфтеж и по време на подхранването. Затова пък през септември, когато се залагат цветните пъпки, освен по-ниските температури то иска пряко слънчево греене и редовно поливано.
Пресаждане: Преди вегетацията през март се прави пресаждането - винаги на отоплено легло и при висока влажност.
Размножаване: Чрез вкореняването на резница, която се поставя във вода или разтвор за вкореняване, докато избият коренчета.
Поливане: От септември до декември почвата се поддържа винаги влажна, за да набъбнат цветовете и да се отворят точно в навечерието на Рождество за радост на цялата къща по време на коледните и новогодишните празници. После коледничето се оставя на сух режим.
Торене: Препоръчва се да се тори с тор за кактуси от март до края на август.
                                                                                                                           Източник: rozali.com

Внимание:
В края на септември-октомври поливането се намалява, защото, за да заложи пъпки, цветето трябва малко да “отдъхне”. Тогава на него му трябва светлина и сравнително ниска температура - около15 градуса. След появата на пъпките поливането се възобновява.
Много често при идеални грижи пъпките окапват. За да не стане това, много е важно саксията с напъпилото коледниче да не се мести и върти.
Цъфтежът трае обикновено около месец. Ако пренесем прашец от едно растение на друго, ще се завържат плодове, които ще украсяват коледарчето повече от година. Те са яркорозови и твърде ефектни.

Тайните на успеха
Светлина: Обилна, но без пряко слънце.
Вода: Редовно умерено поливане.
Влажност на въздуха: Сравнително висока.
Подхранване: Веднъж месечно през пролетта и лятото.

Коледна звезда

 
   Красивото и ефектно цвете коледна звезда се превърна в неразделна част от празничната украса. Тя притежава приказна  магия и ни дарява по Коледа с невероятни огнено-червени цветове.Като декоративно саксийно цвете, популярно в целия християнски цвят, коледната звезда е произведена за пръв път в САЩ. Коледната звезда (Euphorbia pulcherima) принадлежи към семейството на млечките. Нейната родина е Мексико и Гватемала.Там тя е многогодишен вечнозелен храст, достига до 3 м на височина. Появата й в страната на ацтеките е свързана с красива коледна легенда.
    В нощта на Рождество малко момиченце тръгнало за църковната служба огорчено,че няма какво да поднесе като подарък на Младенеца.Когато наближило, спряло до храстче край пътя и горчиво заплакало .Горещите му сълзи закапали по листата по върховете на клончетата и те ставали яркочервени.Удивено и зарадвано,момиченцето откъснало тези клончета с красиви листа и поднесло своя подарък пред яслата на Младенеца.
Днес Коледната звезда е един от коледните символи особено в Америка, а в последните десетилетия на 20 ти век – и в Европа. Култивирана още от ацтеките като лечебно растение и за получаване на червена боя днес  се отглежда като декоративно растение практически в целия християнски свят. За първи път коледната звезда е предлагана на американския пазар, като рязан цвят и саксийно растение през двадесетте години на века от Пол Еке, който поставя началото на това производство в САЩ и полага основите на една от най-големите компании за селекция и производство на това изумително растение. В днешно време коледната звезда е едно от най-продаваните растения в света, въпреки, че се произвежда и предлага единствено по Коледните празници. Поради големия непрекъснато нарастващ интерес към Коледната звезда с нейната селекция се занимават редица водещи цветарски компании предимно в САЩ, Холандия и Германия.
Ежегодно на големите изложения за цветя селекционерите показват нови сортове с различно оцветени прицветници. Освен класическите червени в различните им нюанси на пазара се предлагат Поинзеции с бели, жълти, розови и мраморни прицветници.Коледната звезда е много красиво, но капризно и трудно за  отглеждане цвете.

Основното е да се има предвид, че Коледната звезда развива листна маса през лятото, когато деня е дълъг, а зацъфтява през зимата, когато деня е къс.
Коледната звезда се тори с комплексен тор през лятото всяка седмица, за да се развие листната маса и на всеки 14 дни, докато цъфти, като торта трябва да съдържа повече калий, за да се подпомогне формирането на цветове.
Растението има нужда от достатъчно светлина и температури 17- 21 С през нощта и 20 - 24 С- през деня в зависимост от сорта. Ако тези температури се поддържат докато Коледната звезда цъфти, се развиват по едри прицветници (истинските цветове са дребни и невзрачни, но са заградени от ярки прицветници, които си наричат "цветове"), но растенията  се изнежват и стават нетрайни.Растението се полива само с вода със стайна температура, тогава, когато усетите с пръсти, че почвата е засъхнала. В никакъв случай не бива да се преполива.По време на коледните празници поливайте с малко вода, като държите почвата постоянно влажна. През лятото може да се пръска с вода. Трябва да се избягва пряката слънчева светлина в помещението, течение или близостта с отоплителни уреди.

След отминаването на коледните и новогодишните празници растението скоро губи декоративността си и заради това често бива изхвърляно. Добре е обаче да задържите саксията вкъщи, осигурявайки й условията от които се нуждае, за да се развие. След "прецъфтяването" трябва да осигурите период на покой, в който растението се полива с по-малко вода. Този етап от развитието на растението продължава около 2 месеца, в който коледната звезда трябва да се настани на светло място. В това време тя ще развие листната си маса. Можете и да пресадите и да подрежете клонките. За да се развие красиво растение, оставете на всяко клонче по две-три възелчета. От спящите пъпки в тях ще се появят нови разклонения.
През лятото коледната звезда се гледа като типично зелено растение - трябва да й осигурите слънце и много пространство, за да направи обем. В природата този храст достига ширина до 1.5 -2 м, но при нашите условия на открито максималната й ширина е до 60-70 см. През лятото, когато растението се развива вегетативно, може да се подхранва с разтвор на комплексен тор N P K = 20:10:20 в концентрация 1 г./л. за развитие на листна маса.

Коледната звезда се размножава чрез вкореняване на зелени върхови резници през лятото. Те се потапят отначало в топла вода, за да престанат да отделят млечен сок. Вкореняват се в лека почва за около 3-4 седмици при температура 20-22 градуса.  След като се развият корени, резниците се засаждат в не големи саксии 9- 15 см. в богата, порьозна почва, с достатъчно микроелементи, сред които желязото е от особено значение. Щом започнат да нарастват, се пензират за разклоняване.

Съвет: Коледната звезда съдържа отровен млечен сок и затова при вземане на резници ви препоръчваме да ползвате ръкавици.

Най-същественият въпрос при отглеждането на коледната звезда е постигането на нужната дължина на деня,за да се постигне оцветяване на прицветните листа (истинските цветове са дребни и невзрачни, но са заградени от ярки прицветници, които се наричат "цветове").

Тук трябва да се спазват много строго някои лесни за изпълнение "рецепти", защото в противен случай резултатът ще бъде или неуспех, или лошо качество на "цвета".
За добър цъфтеж е нужно да се осигури 14 часа пълен мрак и 10 часа дневна светлина, което може да стане просто чрез затъмняване на помещението в което е коледната звезда или тя да се прибира в тъмен килер, гардероб или даже кашон. Отглеждане в помещение, в което се свети примерно след 17ч. гарантира, че коледната звезда няма да зацъфти, което е и причината за оплакванията на 80% от неуспелите любители. Простата рецепта е затъмняване в 17 – 18 часа вечер и откриване в 7 – 8 ч. сутрин

Грешки при отглеждането:
Пожълтяване и окапване на листата - Причината може да в сухия въздух и висока температура в
помещението в което е растението. Възможно е причината да е преполиване или пък пълното засъхване на почвата около корените.Пагубни са всички резки колебания в температурата и недостатъчната светлина.Има и нормално окапване на листата, след прецъфтяване и след като е започнал контрол на светлината (окапват листата в долната част на стъблото).

Цветята през зимата - период на покой

 

Период на покой – специален етап в живота на стайните растения, който често се пренебрегва от любителя – цветар. Освен това, много от тях дори не са знаели за съществуването на такъв период от време, имайки предвид, че стаята предлага идеални условия за целогодишен цъфтеж, плододаване или просто растеж на растенията. Поради тази причина те продължават да поддържат същия режим на поливане и торене както през вегетационния период. И какво ще бъде учудването на неопитния цветар по отношение на това, че любимото му растение не оценява грижите му и е спряло да цъфти или даже умира. В действителност, подобно на всички живи същества, растителните организми изискват най – малко една кратка почивка, когато ще могат да “заспят” и да съберат сили за предстоящия период на активен растеж и цъфтеж. Редки са стайните растения, които не се нуждаят от период на покой и могат да цъфтят през цялата година. За повечето растения този период започва в края на есента и продължава през цялата зима. По това време в грижите за растенията се включва и създаването на специални условия.

 

СВЕТЪЛ РЕЖИМ

   Преди всичко растенията трябва да се преместят колкото е възможно по – близо до светлина. Най – добре е на прозорец (добре изолиран) или близо до него. Особено благоприятни за тази цел са помещения с южни или югозападни прозорци. При разместване на растенията трябва да се има предвид, че количеството светлина, която влиза в стаята рязко намалява в увеличаване на разстоянието от прозореца. Падащата върху стъклото на прозореца светлина е около 80%, с отдалечаването само на един метър тя спада до 50%, а на 3 метра от прозореца само 3 – 5 %. Цъфтящите през зимата растения трябва задължително да стоят на прозорец, иначе може да не се отворят цветните пъпки или цветовете да опадат. Това важи за цикламата, азалията, камелията. При много от тях от недостиг на светлина им пожълтяват листата, издължават се издънките. На известно разстояние може да сложите по – сенколюбивите като монстера, филодендрон, сансевера, бръшлян, папрат. Но през зимата те се справят по – добре в добре осветени места, в близост до прозорец. През есента и зимата за растенията, особено за цъфтящите, е добре да се създаде допълнително осветление чрез луминесцентни лампи, поставени на 15 – 20 см над растението, удължаване на светлината до 12 часа на ден и включване на тези лампи по няколко часа на ден сутрин и вечер до стъмняване.

 

ТЕМПЕРАТУРЕН ДИАПАЗОН

   В период на покой температурата на въздуха трябва да бъде по – ниска отколкото в периода на активен растеж. Най – доброто място за съхранение на стайните растения през зимата е добре осветена, не отоплявана стая. Съхранението на растения в стая, която се отоплява може да породи редица проблеми. На първо място, високите температури изискват често поливане и по – голяма интензивност на осветлението, която не съответства на необходимите условия в период на покой. На второ място, въздухът в една стая, оборудвана с радиатори е значително по – сух, което е вредно за по – голямата част от стайните растения, естествената среда на които са тропическите региони.

   Какво може да се направи за тези растения, които са оставени през зимата в топла стая? Нека започнем в това, че студоустойчивите , както и тези които обичат по – прохладни условия, може да се поставят на не отопляван перваз и да се отдели от останалата част от помещението с пластмасова преграда или плексиглас.

   Зимата, при температури от 18 -20°С, нормални за жилищна стая, добре се чувстват топлолюбивите тропически растения : бегонии, филодендрон, сентполии. Понижаването на температурата до 14 – 16 °С ще го понесат лошо. А за субтропичните растения като цитроси, фукции, азалии, кала през есента и зимата им е нужна температура от 8 -4°С. Прекомерната топлина им причинява преждевременен растеж и отслабва растението.

   Ако на прозореца също е хладно, корените на растението могат да загният, затова  прозореца трябва да се уплътни или да се постави нагревател между него и саксията. В големите студове растенията от прозореца се свалят. При проветряване, топлолюбивите растения на прозореца трябва нежно да се покрият с хартия или плат, ако прозореца е отворен по – дълго време.

 

ВОДЕН РЕЖИМ

   Основната промяна в грижите за стайните растения през зимата се дължи на намаляване честотата на поливане до веднъж седмично или дори в месеца. Това е свързано с естественото намаляване на температурата на въздуха и намаляване на светлата част от деня. Обилното поливане води до вкисване на почвата и загниване на корените. За да определите дали растението има нужда от поливане може да пипнете почвата. Ако тя залепва за пръстите значи е рано за поливане. Може да определите почвената влага и чрез звук – леко почукайте по саксията и ако почвата е влажна звука ще е приглушен.

 

   Кактусите се поливат през 3 -4 седмици, а растенията с месести листа (алое, каланхое, сансевиера, кливия, сентполия) – 2-3 дни след изсушаване на почвата в саксията. При сентполията, например, от обилното поливане започват да изсъхват листата. Не е желателно също и всекидневното поливане с малко количество вода. В този случай корените на дъното на саксията не получават достатъчно вода. Най – добре е да се полива еднократно и обилно като след известно време водата от подложката се излива.

   През зимата растенията се поливат сутрин с хладка вода (28 -30°С). От студената вода първо страдат корените, а също така тази вода се усвоява слабо от тях. За поливане, най – добре е да се използва престояла вода или чист сняг. Може също да се разтопят и ледени висулки. Твърдата чешмяна вода може да бъде смекчена чрез преваряване или добавяне на малко оксалова киселина за утаяване на калциевите и магнезиевите соли. Ако в помещението и през зимата се поддържа висока температура и висока относителна влажност на въздуха, то поливането се запазва както обикновено. За цъфтящите през зимата растения не е препоръчително да се намали поливането. Растенията, които изискват висока въздушна влажност се поливат рядко или въобще не се поливат, но редовно се оросяват.

   През пролетта, когато настъпва фазата на активен растеж, обичайният режим на поливане се възстановява постепенно.

 

ПОДХРАНВАНЕ И ЗАЩИТА ОТ ВРЕДИТЕЛИ

   Ако в дома има централно отопление, въздуха в стаята става сух през зимата. Това е вредно за много растения.

   При палмите започват да изсъхват корените на листата, появяват се вредители – червени акари. Поради това е добре саксиите да се поставят на подложки с влажен мъх, пясък или керамизит. Може да държите на прозорците съдове с вода. Ако до прозореца е достатъчно топло може да пръскате листата с топла вода. При появяване на вредители не бързайте да използвате химикали. Опитайте първо да обработите растението с водата от сварен чесън.

   През есента и зимата растенията не се пресаждат и не се наторяват: пресаждането през есента може да доведе до загниване на корените и растението да загине. От подхранване се нуждаят само цъфтящите през есента и зимата растения (докато цъфтят).

   През зимата растенията често биват нападани от вредители - насекоми. Щетите нарушават физиологичните процеси на растението, в резултат на което се забавя растежа, цъфтежа и плододаването, загубва се декоративността. При силна зараза растението умира. Най – голяма вреда нанасят смучещите насекоми – листни въшки, акари, белокрилка и др. Основният начин за борба с тях е химичният, но използването му в дома или детски заведения може да е опасно, затова е добре да се намерят заместители от растителен произход. Подходящи за тази цел корена на глухарчето, бял равнец, чесън, сушени кори на цитрусови плодове, сушени листа от домати, тютюн, лук. От тях се приготвят отвари и преди да се използват се добавят повърхностно – активни вещества (калиев, течен или перилен сапун). Пръскането се повтаря многократно, на свеки 5-7 дни до пълното унищожаване на вредителите. Не по – малка вреда от насекомите нанасят  гъбички и бактерии – причиняващи различни видове заболявания. Най – често срещаните са сиво гниене, черни петна, антракноз.

   Общото за всички е едно правило – силно засегнатите листа трябва внимателно да се отрежат и изгорят, останалите части на повърхността се обработват с подходящи разтвори на топсин или друг подходящ препарат.

                                                                                                                                                                   www.domigradina.info

Аргирантема

         Аргирантемата е храстовидно растение,  което по време на цъфтеж е обсипано с безброй приличащи на маргаритки съцветия-кошнички.Храстчетата са широки, изправени и могат да достигнат височина 40-100 см.Летораслите са тънки,разклонени, в основата си вдървесинени
Листата са последователни ,силно нарязани ,дълги около 8 см и взависимост от сорта имат
различно оцветяване -сочно зелени ,сребристо-сиви,или сребристи.Съцветията кошнички са
с големина около 5см.в диаметър,най-често прости и по-рядко полукичести или кичести ,
единични или събрани в групички от 2 до 10, върху облистените леторасли.Съдържат два вида
цветове - езичести ,разположени по периферията, които са плодни и дават семена.Те са оцветени в бяло,розово или жълто.В средата на кошничката са разположени жълти тръбести цветчета,които са безплодни.Многоройните цветчета започват да цъфтят в началото на юли и цъфтежът продължава до първите слани.На Канарските острови и о-в Мадейра,където е родината на аргирантемата, е топло през цялата година,без високи температури поради непрекъснато полъхващия бриз от морето.В условия на мек климат тя расте на открито през цялата година и цъфти почти целогодишно.За съжаление не понася зимните студове при нашите условия,но затова пък се развива прекрасно в слънчевите вътрешни дворчета, в
светли помещения или на балкона.в светла,слънчева стая или в стъклена оранжерия цъфти целогодишно.С особена популярност се ползват щамбовите форми.В градината се отглежда като обилно цъфтящо от пролетта до есента едногодишно храстче.
За да запазят компактната си форма при промишлено отглеждане,растенията често се обработват със специални инхибитори от типа- ССС Basacel,Topflor,които потискат буйния растеж.Създадени са и нови хибриди,подходящи за саксии  и сандъчета,които се отличават с компактната  си форма.

ГРИЖИ
1.Аргирантемата се развива най-добре и цъфти обилно на слънце( не по-малко от 3-4 часа дневно ) .Ако я  отглеждате в къщи трябва да и изберете слънчево място ,например южен прозорец,а през лятото се чувства по-добре на слънчево местенце на открито.
2.Поливането през вегетацията е обилно.Почвата не бива да пресъхва нито ден,нито пък да подгизва.Осигурете навреме голяма саксия,защото в противен случай,когато настъпят жегите въпреки че сутринта сте полели добрецветето си ,вечерта то ще ви посрещне клюмнало и умряло от жажда.
3.По принцип е многогодишно растение и като такова най-често се отглежда в съдове,но може и в градината и там расте и цъфти разкошно,но преди сланите трябва да се направи доста силна резитба,след което се изважда с кореновата буца и през зимата се съхранява в помещение.За съжаление точно по това време храстът е обсипан с цветове.Издържа без никакво отопление, в светла стая,с редки оскъдни поливания.Листата се запазват зелени.
4.През лятото растението се подхранва умерено -веднъж на месец,с универсални торове.Обилното подхранване провокира растеж на повече листна маса и  отслабва цъфтежа.Аргирантемата реагира по същия начин ако се пресади в много хранителен субстрат.През зимата не се подхранва.
5.През вегетацията се отсраняват редовно прецъфтелите цветчета,за да се удължи цъфтежът и се прищипват връхчетата на летораслите,за по-добро разклоняване.
6.пресажда се през пролетта в добре дрениран субстрат- торфена почва или смес от градинска почва,кори и компост.

РАЗМНОЖАВАНЕ - СЪС СЕМЕНА И  РЕЗНИЦИ
Размножаването с връхни резници се извършва през всички сезони с изключение на зимата.Резниците  са с дължина-6-7 см.и се вкореняват при температура 14-18 градуса.Младите растения се прищипват за стимулиране развитието на страничните разклонения.

СОРТОВЕ
По-рано представителите на този род били причислявани към рода на хризантемите,а по-късно са отделени
в отделен род,в който са описани около 23-24 вида.Като декоративно растение се отглежда над 200 години.
През това време селекционерите са създали многобройни сортове с прости и кичести цветове и различни багри
-жълти,розови,бели.