Лавандула – провансалски нотки у дома
Ако се опиянявате от аромата на лавандулата, харесвате виолетовите й цветове и си мечтаете да се озовете сред френските лавандулови полета, тогава защо
направо не си вземете растението за вкъщи? Лавандулата за минути ще преобрази дома ви, като внесе спокойствие и провансалски нотки.
Лавандула – от миналото до днес
В миналото лавандулата е била скъпо растение, което само хората с царско потекло можели да си позволят. Римляните използвали цветовете й за ароматни и
релаксиращи бани, тъй като установили, че растението се отразява добре на кожата. Гърците пък били омагьосани от лавандуловия аромат и се научили как
да си приготвят парфюм. Известно е, че египтяните също залагали на разкрасителните заложби на цветето.
През годините хората установили, че лавандулата не е само красива и благоуханна, но и полезна за здравето. Така тя навлязла и в медицината. Освен за
изготвянето на различни лекарства, лекарите давали стръкове лавандула на родилките, защото ароматът облекчавал родилните мъки. Днес лавандулата се
използва в козметиката, парфюмерията, хомеопатията, в кулинарията и градината.
Символика на цветето
Според езика на цветята лавандулата също има свое тълкувание. Растението е символ на отдадеността, предаността и съпричастието. Асоциира се с невинност и непорочност.
Смята се, че носи късмет, затова е предпочитана като подарък. Говори се, че предпазва от завист и зли сили. Подарява се и на двойка влюбени като пожелание за
семейно щастие.В древния свят лавандулата, както и някои други ароматни треви, имала голямо религиозно, културно и търговско значение. Древните египтяни
отглеждали лавандула,която наричали индийски класове, в свещената градина на Тива. Скъпоструващите благовония от лавандула били важни за международната
търговия и съпровождали знатните хора през целия им живот и дори след смъртта - лавандула използвали при балсамирането. През 1922 година в запечатаните
урни с благовония на Тутанкамон били намерени остатъци от лавандула, а ароматът им се запазил 3000 години.
Съпровождайки човека от древността, лавандулата завинаги е влязла в религиозната култура и митология. Предполага се, че за да облекчи живота на земята на изгонените
от рая Адам и Ева, Бог им подарил полезни треви. Сред тях били розмарин и лавандула - розмарин за поддържане на духа, лавандула за наслада на душата. Още една
красива християнска легенда твърди, че очарователният аромат на лавандулата й е подарен от самата Дева Мария в знак на благодарност, че върху лавандулов храст
сушила дрешките на малкия Иисус.
Описание
Лавандулата е декоративен ароматен вечнозелен полухраст (Lavandula) с красиви сребристи, тесни листа. Цъфтящата лавандула е твърде привлекателна за пчели и пеперуди.
Предпочита открити, слънчеви места, леки неутрални и отцедливи почви. Не понася глинести и кисели почви.
Лавандула може да отглеждате както в градината на открито, така и у дома в саксия. Това, което се изисква от вас, е да създадете благоприятни условия за виреене и
растението няма да ви създава проблеми.
Цветето обича светлите места – трябва да му осигурите слънчева светлина поне 6 часа дневно. Не обича студа и ветровете, затова потърсете някой по-уютен кът.
Ако отглеждате лавандулата в градината, посадете я близо до стена или камък, който да служи като щит срещу вятъра. На закрито, търсете за място, където няма течение.
Посадете лавандулата в светли саксии, тъй като тъмните ще привличат двойно повече слънчеви лъчи и има опасност растението да се разболее. Градинари съветват,
че най-добрият вариант са керамичните саксии. Желателно е да изберете достатъчно широк съд, за да може корените на растението да се развиват без ограничения.
Цветето предпочита алкална и варовита почва, която трябва да е добре дренирана. Един от най-често срещаните проблеми при лавандулата е задържането на вода и
загниването на корените й. Поливайте умерено, но имайте предвид, че растението вътре иска повече вода, от това на открито.
Засаждане на лавандула
За предпочитане е засаждането на лавандулата да става наесен (октомври). Растенията се прихващат за 2-3 седмици, не страдат от изтегляне и измръзване през зимата.
Напролет се развиват рано. Използват акумулирана влага. Ако се пропусне този най-благоприятен момент, необходимо е засаждането да стане рано напролет
(февруари-март) преди да е настъпило пролетното засушаване.
Кореновата шийка на засадените вкоренени резници трябва да бъде 5-6 см под нивото на почвата.
Торене на лавандулата
Лавандулата реагира силно на торене. През вегетацията в органите на растенията от основните хранителни елементи постъпват и се натрупват в по-голямо количество
азот и калий и по-малко фосфор.
Интензивността на постъпването им през началните фази (разлистване и бутонизация) е по-висока.
Азотът увеличава броя на съцветията, а фосфорът в комбинация с азота - броя на класчетата и цветовете в съцветието.
Торенето на лавандула с фосфор може да бъде запасяващо (25-30 кг Р2О5 на декар) или ежегодно по 8-10 кг. При необходимост се тори и с калии - 8-10 кг на декар.
Торовете се внасят през есента с последната междуредова обработка, като се заорават на 18-20 см дълбочина. Лавандулата се тори ежегодно с азотни торове, които
се внасят преди първата пролетна междуредова обработка.
През първите 2-3 години се тори с 5-6 кг N на декар, а впоследствие при достигане на максималните продуктивни възможности на растенията - с 10-12 кг на декар.
Грижи през вегетацията
Грижи през вегетацията за отглеждане на лавандула се състоят главно в попълване на празните места наесен или рано напролет със стандартен посадъчен материал,
резитба, обработка на почвата, подхранване, подмладяване и борба с болестите и неприятелите.
Резитба на лавандула се извършва само през първата година след засаждането с цел отстраняване генеративните органи, за да се увеличи нарастването на растенията
и степента на тяхната разклоненост. Резитба на лавандулата се извършва от юни до август.
От болестите по лавандулата по-голямо значение имат листните петна, от растителните паразити - кускутата, а от неприятелите - скакалците, ливадната пеперуда,
гамозначната нощенка и галовата нематода и пеещата цикада.
Прибиране на лавандула
Най-благоприятен за прибиране на лавандулата е моментът, когато от 75 до 100% от цветчетата са цъфнали. Тъй като е кратък този момент, прибирането на по-големи
площи може да започне при 50% цъфнали цветове. Най-подходящо е тихото, сухо и слънчево време от 9 до 16 часа през деня.
Растението е родом от Средиземноморския регион, Канарските острови и Индия. Названието му идва от латински - lavare (мия) и подсказва антисептичните и хигиенни
свойства на лавандулата, която римляните добавяли във ваните за свежест и аромат, използвали при пране и почистване във времето, когато още не познавали сапуна.
В природата лавандуловият храст живее не повече от 10 години. Със семена лавандулата се размножава доста трудно, най-добре е чрез стъблени отводи или вкоренени
резници.
Животът на култивираната лавандула може да се продължава чрез редовно рязане веднага след цъфтежа и още веднъж в края на сезона, но не бива да се реже много ниско,
за да не загине растението.
Английската или Остролистна лавандула (Lavandula angustifolia), известна още като медицинска или обикновена лавандула, е най-издръжлива и невзискателна. У нас се
отглежда именно английската лавандула и българското лавандулово масло е с много високо качество.
Френската лавандула или Широколистна лавандула (Lavandula stoeshas) има необикновено красиви съцветия с дребни цветове, обагрени в различни нюанси на виолетовото,
но ароматът й не е толкова изискан като на английската лавандула. Тя обича много слънце и трудно понася ниските зимни температури.
С разширяването на Римската империя лавандулата попаднала в централна Европа и скоро завоювала там сериозни позиции. През средновековието, когато католическата
църква люто преследвала древноримските традиции с топла и ароматна вана , лавандулата преминала в категорията на свещено растение. Приписвали
й възможност да плаши дявола и вещиците, затова растението станало задължителен атрибут при ръкополагането на свещениците. Суеверните жители носили кръстчета от
изсушени съцветия или ги закачвали на входа на жилището си. Лавандулата наред с други ароматни и лечебни растения била отглеждана в манастирските градини. В зората
на Ренесанса, през XIV век, знатните жени на Европа вече използвали първите парфюми, в чиито композиции се използвали същите тези лавандула и розмарин. Парфюма
нарекли Унгарска вода и му приписвали вълшебното свойство да запазва младостта и красотата на жената завинаги. По-късно в периода на барока, с връщането на култа
към изкуството и насладата, лавандулата се настанила в градинските дизайни от онова време - използвали я за създаване на жив нисък плет, с който ограждали различни
елементи на модните тогава градини (knot gardens) и партери (parterres). Растението станало символ на любовта, красотата и изискаността и се използвало широко за
декоративни цели, при производството на козметика и парфюмерия, в кулинарията и бита. Всички тези функции лавандулата успешно е запазила и в наши дни.
6 причини защо трябва да си вземете лавандула у дома:
*Успокояващият й аромат ще ви пренесе в правансалските лавандулови поля и ще внесе уют у дома.
*Може да използвате цветето като подправка, когато готвите супи, рибни ястия, сосове, или просто за украса на блюдото.
*Растението върши работа и като лекарство. С него може да си правите инхалации, когато се оплаквате от хрема или кашлица.
*Компреси от лавандула могат да ви помогнат при кожни проблеми като акне и обриви.
*Стръкчета лавандула в гардероба ще прогони молците.
*Градината ще изглежда по-пъстра и цветна с посадени в нея лавандулови храсти.
В домашни условия лавандулата и маслото от нея се използват в композиции за вана, в ароматерапиятата и като добавка в кремове и масажни масла за успокоение, сваляне
на стреса и за емоционално равновесие. Смята се, че ароматът на лавандулата помага при главоболие и болки в ставите, а маслото спомага за заздравяване на рани от
изгаряне. Сухите цветове и листа от лавандула се използват в бита за освежаване на помещения и гардероби, за ароматизиране на спално бельо и облекло, срещу молци и
други насекоми, както и с декоративни цели - в сашета и попури от ароматни треви, в сухи цветни композиции. Цветове от лавандула добавят за аромат в печива,
мармалади, в мед, захар и сол.
Лавандула се продава и като сънотворно средство - саше с изсушена лавандула слагат под възглавницата или се капват няколко капки лавандулово масло върху носна кърпа
или салфетка, така ароматът действа успокояващо и облекчава заспиването.
Днес, когато ароматерапията е отново много популярна, лавандуловото масло е много търсено и струва доста скъпо. Лавандулата е важна култура за химическата и
парфюмерийната индустрия. В топлите страни може да се види и вдъхне аромат на лавандула в обширни плантации, където тя се отглежда в промишлени мащаби. Цената на
международния пазар за килограм лавандулово масло е около 60 евро.
У нас лавандулата е внесена през 1907 година от Франция. Отглежда се предимно в Старозагорска и Пловдивска области. В Института по розата в Казанлък са селектирани
нови, високодобивни сортове лавандула - „Юбилейна", „Рая", „Севтополис". Сега имаме общо 40 000 дка лавандулови насаждения, докато преди трийсетина години те са
били над 150 000 декара. От 1 дка се получават средно 500 кг съцветия, а от тях се добива 4-6 кг лавандулово масло. Основният потребител на българско лавандулово
масло е Франция.
