сряда, 4 август 2010 г.




ГРАДИНСКИ ПОЧВИ ЗА СТАЙНИТЕ РАСТЕНИЯ
Нормалното развитие на цветно-декоративните растения зависи не само от количеството светлина, топлина  и влага, но до голяма степен и от състава на почвата, който трябва да отговаря на техните изисквания .
Поради това при отглеждането на цветни растения се използуват почвени смеси, като за всяка култура или група култури трябва да се приготвя отделна смес.
Цветята, отглеждани в цветни лехи и в саксии, имат ограничена хранителна площ, поради което изискват почва богата с хранителни вещества, и то в лесно усвоима форма. Това се постига чрез смесване на чимова почва, торф, листовка, добре разложен оборски тор, ерикова почва икомпост. 


За нормалното развитие на цветята голямо значение има отношението им към реакцията на почвата. От многогодишната практика е установено, че бегонията, мушкатото, обичките, хризантемите, цикламата и папратите изискват слабо кисели почви; хортензията, сенполията, азалеята и рододендронът предпочитат кисели почви; голяма част от растенията се развиват добре на неутрални и слабо алкални почви, а култури като аспарагуса, карамфила, крема ицинерарията - на алкални почви.
Към киселите почви се отнасят торфът, иглолистната листовка и ериковата почва. Чимовата почва, приготвена от черноземи, е слабо алкална или неутрална.
Чимовата почва се включва почти във всички смеси. Тя е особено необходима за саксийните растения.
От културите, които се отглеждат в стаи, глинесто-чимова почва изискват шибоят, карамфилът,хелиотропът и мушкатото. Тази почва е задължителна при отглеждането на рози, палми, цитрусови култури, мушкато, семейно щастие и др., а също и при вкореняването на резници от мезенбриантемум и мушкато, които загниват в богата с тор почва.
ХУМУСНА ПОЧВА. Обикновено се приготвя от разложен оборски тор, получен след почистването на парниците. Изваденият от парниците тор се складира на купчини и се прехвърля няколко пъти през лятото .Тя е най-активната съставка на всички почвени смеси и спомага за добрия растеж на растенията, които не понасят пресен оборски тор.
Хумусната почва съдържа 1,2-1,7% азот, 1,3-2,4% фос­форна киселина, 1-1,7% калий и 2,1 % калций в зависимост от вида на разложения оборски тор. През зимата тя трябва да се покрива с дебел пласт оборски тор: 


ЕРИКОВА (КАЛУНОВА) ПОЧВА. Това е лека песъчлива хранителна почва. Приготвя се в горите от гъсти насаждения на калуна. Слоят почва с корени на калуна се складира на купчинки и се оставя да отлежи 2-3 години. Калуновата почва се смесва с чимова и с хумусна почва, в резултат на което те стават рохкави и по-топли. Тя е особено ценна за папратите, азалеите, камелиите и други нежни млади растения с тънки разклонени корени, за вкореняване на резници, а също и за засяване на много дребни семена. При липса на ерикова почва тя може да се замени с листовка (2 части), торф (4 части) и пясък (1 част).
ЛИСТОВКА. Приготвя се от изгнили листа на леска, липа и клен. Дъбовите и върбовите листа са неподходящи за приготвяне на листовка, тъй като съдържат много дъбилни вещества.
Готовата листовка е рохкава, лека и хранителна. Тя се използува широко в цветарството, особено за отглеждане на растения, които не понасят оборски тор. Използува се и за засяване на семена в сандъчета с добавяне на 1/3 пясък. Листовката не трябва да се пресушава. 


ТОРФЕНА ПОЧВА. Приготвя се от торф с произход от планини, низини или средно високи места. Торфът,произхождащ от низини, е богат с хранителни вещества, има малка киселинност и не изисква варуване. По-добра торфена почва се получава от горните слоеве на наситнения торф. Готовата торфена почва е много рохкава, лека и хигроскопична. Тя значително подобрява физичните свойства на почвените смеси,в които е включена, и ги прави рохкави. Когато към почвените смеси се прибавя торф, необходимо е той добре да се овлажни, за да се изтласка въздухът, който се задържа в него в голямо количество. Торфената почва се добавя в сместа за саксийно отглеждане на хортензия, азалея и сенполия. В такава смес кореновата система на растенията се развива по-добре, а резниците се вкореняват по-бързо.
Тази почва се използува още за мулчиране и за засяване на дребни семена, а също и при размножаването на растенията чрез резници, за създаване заедно с пясък на най-долния слой. За повечето стайни растения и особено за дребните семеначета тя може да замени ериковата почва. Торфената почва не трябва да се пресушава.
КОМПОСТ . Приготвя се от плевели, растителни отпадъци, торф, оборски тор, пепел, кухненски и други органични от­падъци.
ПЯСЪК Градинските почви могат да осигурят нормален ра­стеж и развитие на растенията при условие, че са рохкави и въз­духопропускливи. За тази цел те се смесват с пясък. Това е особено важно при засяване на дребни семена. Пясъкът е необходим също и за вкореняване на резници при вегетативно размножаване на цветните растения. С пясък се засипва повърхността на почвата в сандъчетата за засяване на семена или за вкореняване на резници. Пясъкът пречи за развитие на водорасли и гъби в почвта.
При приготвяне на почвени смеси за вкореняване на резници най-подходящ е едрозърнестият пясък. Речният бял пясък може да се използува без предварителна подготовка. Морският пясък трябва да се промие няколко пъти, за да се освободи от солите. Червенят пясък е неподходящ както за приготвяне на почвени смеси, така и за вкореняване на резници. Той съдържа много железни съединения, които са вредни за растенията. Преди употребата му е необходимо да се промие няколко пъти, за да се освободи от иловите частици и от дребните песъчинки .
По-добре е преди вкореняване на резниците пясъкът да се стерилизира чрез заливане с вряла вода или чрез нагряване върху парчета ламарина. 


ИГЛОЛИСТНА ПОЧВА. Тя е рохкава, с минимално количество хранителни вещества и с повишена киселинност.
Смесването и с изсушен и стрит сфагнов мъх спомага за повишаване на нейната рохкавост.
Някои цветни култури (азалея, глоксиния, бегония и сенпо­лия) растат добре в чиста иглолистна почва и в смесена наполовина с торф.
Иглолистната почва се приготвя в борови гори, като се събира постеля от борови иглици с дебелина  8-10 ст. Тя е рохкава, бавно изгнива и е с повишена киселинност. 3а получаване на добра готова почва свежите борови иглици се държат на купчини цяла година.
Предполага се, че иглолистната почва притежава фитонцидни свойства, а отглежданите върху нея растения не се нападат от хлороза и гъбни болести. 


ПЕРЛИТ, КЕРАМ3ИТ. Това са разновидности на кисели вулканични скали. След термообработка от тях, а също и от вермикулита се получава олекотен, порест, набъбнал материал, който по обем превишава  0-15 пъти изходните материали. Той може да се внася в почвата под формата на прах или да се използува за Мулчирането й Като подобрява значително водно-физичните свойства на почвата, той спомага за подобряване на храненето и растежа на растенията. Напоследък термично обработеният перлит се използува широко като субстрат за вкореняване на резници от карамфили, рози и други цветни култури.
При купуването на почва трябва Да се има пред вид за какви стайни растения ще се използува. Добре е предварително да се направисписък на растенията, които ще се пресаждат или размножават, и да се посочи какъв състав на почвената смес е необходим за тях. КупуваЙки почва, трябва да се знае кога е приготвена и дали е готова за употреба.

Tagged:

0 коментара:

Публикуване на коментар