четвъртък, 18 май 2017 г.


Семейството на камбанките – Campanulaceae – e разпространено в умерените ширини и включва едногодишни, двугодишни и многогодишни растения.
В озеленяването те се поделят на видове за вътрешна и видове за външна декорация, които от своя страна се разделят на двугодишни и многогодишни.


-

В интериора най-често се използва един вид камбанка – Campanula isophylla. Тя може да се отглежда като едногодишна навън, но вътре е многогодишна
и това е и по-честата й употреба. Растението има нежен външен вид. Образува дребни листенца с яйцевидна форма. Цветовете са разположени единично и
връхно на разклоненията и представляват красиви, широко отворени камбанки с бяла, розова, синя или виолетова багра. Цъфтежът започва от юни и продължава до септември.

                                                             Campanula isophylla

Тази камбанка се размножава чрез резници и делене. Тъй като е студолюбива, температурата на помещението, в което се намира, не бива да е много висока през цялата
година. Препоръчват се по-сенчестите стаи с полусянка или сянка. Камбанката предпочита добре дренирана лека почва и умерено поливане.
Намира приложение във висящи съдове или сандъчета, като трябва да е изложена на преден план в цветната композиция, за да се забелязват нежните цветове.


От видовете за външна декорация към двугодишните по природа спада Campanula medium. Тя притежава най-едрите цветове от всички камбанки.
Достига височина от 40 см до 1.20 м. Структурата й е розетъчна. Листата й са елипсовидни и продълговати. За разлика от предната камбанка, тази има дълбок централен
корен. Стъблата й са слабооблистени и завършват със съцветие грозд, образувано от няколко едри до 5 см камбанковидни цвята, чийто багри са най-разнообразни.
Създадени са и кичести сортове. Цъфтежът е през май-юни и настъпва точно една година след засяване.

                                                            Campanula medium

Този вид се размножава чрез семена, засяти в парник. Вирее на полувлажна, хумусна и богата почва. Полива се умерено.Тъй като рязко променя височината си, камбанката не трябва да се засажда в композиции с видове, които са постоянни и има възможност тя да ги закрие или да остане незабелязана измежду тях. Затова се препоръчва да се отглежда като солитер.

Многодишните камбанки се поделят на два вида – почвопокривни  и високи туфести растения. Към първия тип спадат три вида – Campanula garganica, Campanula Portenschlagiana и Campanula Poscharskyana. И трите са ниски и образуват съвсем мънички листа и камбанковидни цветове, отворени в различна степен и
обагрени най-разнообразно. Използват се като почвопокривни в най-ниските части на цветните композици, в бордюри и микс-бордери. Прекрасни са за скални кътове, където цъфтят цяло лято.

                                                          Campanula garganica


От високите кампанули у нас са познати два представителя – прасковолистната камбанка и карпатската камбанка.
Прасковолистната камбанка – Campanula persicifolia – достига височина 60-80 см. Образува коренище и розетки от продълговати листа, то която излиза туфа от стъбла.
Листата са подобни на тези на прасковата – удължено ланцетни.Цветовете са обагрени в бяло и синьо и са събрани в гроздове. Появяват се юни-юли.Размножаването е чрез семена  и разделяне на туфите.
Прасковолистната камбанка предпочита прякото слънце или полусянката и вирее на хумусни  и богати на хранителни вещества почви. Използва се в комбинация с други
многогдишни видове или в съчетание с други представители на рода.

                                                         Campanula persicifolia

Карпатската камбанка – Campanula carpatica – произхожда от Карпатите, откъдето идва и името й. Тя е по-ниска от прасковолистната камбанка и достига 40-50 см височина.
Листата й са нежни, а цветовете са по-разтворени и баграта им е по-бледа.
Цъфтежът, размножаването, екологията и приложението на този вид са както при предходния.
Това са едни от най-често срещаните видове камбанки. Представителите на този род се срещат естествено у нас в голямо многообразие главно като подлес в горите.
Те също могат да се отглеждат в зелените площи, въпреки че цветовете им не са така декоративни, както при култивираните форми. За сметка на това са по-невзискателни
и се размножават лесно и самостоятелно.

                                                          Campanula carpatica

Такива видове са планинската (C.alpina), вълнестата (C. lanata), точковата (C. punctata), широколистната (latifolia),
монпелийската (C. monspeliaca), редкоцветната камбанка (C. sparsa) и др.
Камбанките са харесвани открай време заради уникалния си чар и нежните цветове, които полюшвани от вятъра напомнят за истинские камбани. Невзискателността им и
разнообразието на форми и сортове ги прави подходящи за всякакъв тип озеленяване.
Малките камбанки красят бордюрите и предните части на градината, а по-едрите стоят на заден план, включени в обща композиция с многогдишни или стоят самостоятелно
отделна група. Независимо от това къде и как се засаждат, тези цветя винаги въздействат завладяващо и отпускащо на наблюдателя.
Автор: ландш. арх. Русана Цветанова























сряда, 17 май 2017 г.


Описание:  Едва ли има любител на цветята, който да не познава и обича кандилките. Из паркове, градини, алпинеуми, а напоследък и по балконите, те щедро раздават
своята наистина оригинална хубост.
Кандилките (Aquilegia) са многочислен род от семейство Лютикови. Многогодишно тревисто растение с презимуващо коренище. Коренището е вретеновидно, слабо разклонено.
Листата са двойно пересто нарязани, на дръжки, образуващи пищна приосновна розетка. На цвят са матвов зелени, с восъчен налеп. Цветоносът се състои от много на брой
едри цветове. Те имат характерен строеж и могат да бъдат обагрени в най-различни цветове. Растението в див вид е повсеместно разпространено в цялото северно полукълбо.
В нашата страна също се срещат няколко диворастящи вида. Често видовете спонтанно хибридират помежду си и това им качество е станало основа на изключително богата и
разнообразна селекция на градински хибриди аквилегии, които с красивия си и сравнително ранен пролетен цъфтеж са станали доста популярно растение. Напълно
зимоустойчива, често се самозасява в градините.
Размер:  В зависимост от видовете и сортовете височината на растението може да бъде от 20-30 до 70-80см, а ширината 30-50см.
Декоративност:  Много декоративен цъфтеж. Красива листна маса, която запазва своята декоратвиност през цялата година.
Цъфтеж:  В средата на пролетта и началото на лятото - май-юни. Цветовете са едри, с камбанковидна форма, често венчелистчетата са снабдени с дълги атрактивни шпори.
Варират във всички възможни цветове - бели, жълти, розови, червени, лилави, често са двуцветни.
Отглеждане:  Най-добре се развиват на полусянка, на влажна, богата и рохкава почва. Но като цяло са непретенциозни и много пластични растения, които се справят и на
слънце, и на по-суха почва. На едно място расте 5-6 години, без да губи декоративност. Трябва да се има предвид, че самосева не винаги повтаря майчиното растение,
особено ако наоколо има още и различни кандилки, тъй като те хибридират помежду си и това се проявява в семената.
Използване:  Единично, в група или в смесена група с други растения. В периферията на дървета и храсти. Ниските видове изглеждат красиво в алпинеум.
източник:интернет и форум хобикафе