четвъртък, 22 март 2018 г.



Калата (Zantedeschia) принадлежи към семейство Змиярникови (Araceae). Нейна родина са топлите и влажни тропични зони в Южна Африка.
Съществуват няколко вида, чиито общи белези се свеждат до изправените стъбла, формата на цветовете и клубеновидното коренище.

Най-разпрастранени са:
Кала ефиопия (Zantedeschia aethiopica) – изправените стъбла формират храстовидната структура на растението. Листата имат сърцевидно-щитовидна форма и са разположени върху дълги, около 1 метър дръжки. Цъфти от януари до юни. Съцветията са дълги, снабдени със светлозелени или жълто-зелени покривала, достигащи до 25 см дължина. По време на цъфтежа се формират по няколко цветоноса. Плодовете са жълти, с диаметър около 1 см. Отглежда се трудно в домашни условия, но се развива перфектно вприродата, около естествени водоеми – реки, езера и блата.




Белопетнистата кала (Zantedeschia albomaculata)...Белопетнистата кала (Zantedeschia albomaculata) представлява едър храст с
изправени стъбла. Листата са стреловидни и заедно с листната дръжка достигат до 1,5 метра дължина. Горната им повърхност е
зелена и изпъстрена с дребни бели петънца. Покривалото на съцветията е бяло с пурпурна основа или светложълто, със значително
по-скромни размери от ефиопията (до 10 см дължина и до 5 см в диаметър). Селектирани са нови видове с червени, розови или
оранжеви основи на покривалата. Всяко растение формира по няколко дълги цветоноса. Поради по-дребните цветове, в ежедневието
е наричана мини кала.





Кала на Елиот (Zentedeschia elliottiana)...Кала на Елиот (Zentedeschia elliottiana) – дребен храст с широко яйцевидни, наситено зелени листа с линейни, бели щрихи по горната повърхност. Покривалата на цветоносите са издължени (до 15 см) бледо жълти отвътре и жълто-зелени отвън.




Отглеждани в закрити помещения растенията имат по-скромни размери, в сравнение с развиващите се в естествената си среда, което не се отразява на високите им декоративни качества.

Местоположение

расте добре на топло място, което е с не по-ниска от 18 градуса температура, оптималната е 22-23 градуса. Не понася въздушни течения.
През зимата се нуждае от прохладно презимуване с температура около 12 градуса, като поливането се съкращава значително. Осигурете на растението максимално слънчево осветление и през зимата, и през лятото, при нужда доосветявайте.

Почва

Субстратът се състои от 2 части чимовка, 1 част угнил оборски тор или компост, 1 част листовка, 1 част торф и 1 част пясък. Отлично подхожда за хидропонна култура. След приключване на цъфтежа поливането се съкращава и се прекратява подхранването, постепенно листата изсъхват. След това калата трябва да се пресади в свежа почва.

Грижи

Поливайте обилно от пролетта до есента, през зимата – умерено. Използвайте мека вода със стайна температура или по-топла. От февруари до юни през 10-14 дни се подхранва със специални торове за стайни цъфтящи растения. Калата обича влажния въздух, нуждае се от редовно опръскване и измиване на листата. Можете да държите саксията на широка подложка с вода.

Размножаване

Чрез делене на коренищата при пресаждане.














Род Рододендрон е част от семейство Ericaceae / пиренови / от което са  разпространените у нас ерика, калуна, боровинка  и мечо грозде. Към рододендроните се включват
декоративни дървета и храсти  с хиляди форми и с височина от 30 см до 4 – 5 м.  Има вечнозелени и листопадни видове, като всички имат овални кожести листа. Цъфтят през
април – май много обилно и пищно за около 3-4 седмици, цветоносните пъпки залагат от предната година на върха на клончетата. Цветовата гама в която цъфтят е много
разнообразна – бяло, розово, червено, виолетово и различни преливания между тях, а също и жълто и синьо.

Към рода освен същинските рододендрони се включват и азалиите, между тях няма ясна граница, но основните разлики са, че рододендроните имат 10 тичинки, а азалиите 5,
листата на азалията са окосмени най малко по средната жилка от долу на листото, а рододендроните имат от долу на листата близо до основната жилка люспички или топченца,
както и на азалията цветовете са по фуниевидни. Почти всички рододендрони са вечно зелени храсти и дървета и като цяло са по големи и с по едри листа и цветове от
вечнозелените азалии,  докато доста от азалиите са листопадни.
У нас естествено разпространен представител на рода е само странджанската зеленика достигаща 5 м. Разбира се на пазара ще намерите огромно разнообразие от цветове и
форми, които ще са чудесно украшение на градината ви стига да са засадени на правилното място и да има необходимата поддръжка.  Освен огромното разнообразие на цветове,
има и подвидове с различна украса на листата  /листнодекоративни /, които имат целегодишен декоративен ефект. Листопадните азалии се обагрят ярко на есен и внасят
допълнителен колорит в парка или градината.

Повечето от рододендроните обичат добре дренирани, богати почви с кисела реакция на средата рн 4.5 – 6  и полусенчести и заветни места. Много малко рододендрони
издържат пряко слънце, под чието влияние листата бързо стават кафяво-черни и изсъхват. Рододендрони засадени в алкални или много глинести почви както и ако са
засадени твърде на дълбоко не се развиват добре и страдат от хлороза.
Преди зимата корените им трябва да са покрити с дебел слой мулч /  торф или почва с борови игли /, който да задържа влагата и пази от повреди по плитките им корени.
Короната може да се овърже без да се стяга много, за да се предпази от тежкия сняг. Важно е да са добре запасени с влага понеже  листата лесно се обезводняват като
първоначално започват да се свиват, а после изсъхват. Пролетта са подхранват с бавно разлагащ се комплексен тор, а може и такъв с кисела реакция продаван специално
за рододендрони, но не и с високо азотни торове. След като прецъфтят, цветове може да се премахват внимателно без да се увреждат околните пъпки, като така ще
пренасочим енергията на растението, към растеж вместо към производство на семена. Рододендроните не обичат резитби, но доста азлии реагират много добре на резитби и
формират гъсти корони.
Когато засаждате рододендрони в дупката добавяйте торф или листовка  поне колкото саксията на растението.
Рододендроните нямат много неприятели, понякога листата се нападат от кафяво гниене и трябва да се третират с фунгицид. Друг проблем е, когато има преовлажнаяване,
затова почвата трябва да е дренирана.
Най сигурния начин за размножаване е чрез отводи, а може и да пробвате с полузрели резници взети през лятото рано сутрин и веднага се поставят в предварително
подготвените легла / резникът трябва да е 6-7 см. с по няколко листа /.
При озеленяване на градини рододендроните се ценят изключително много по цял свят – Япония, Китай, Северна Америка и Европа. Те са чудесен акцент, но трябва да ги
разполагате на защитени места – близо до сгради или на любимото им място като подлес на шарена иглолистна сянка, където те виреят най добре.