RSS

събота, 13 февруари 2016 г.

Магнолията - пролетно вълшебство,истинско бижу за градината


Съществува една древна японска легенда – за девойката Кейко, свързана с произхода на магнолията. Кейко била много бедна и работила неуморно, правейки хартиени цветя. Те били много евтини и тя едва успявала да се прехранва. Веднъж в стаята й влетял един стар и
мъдър папагал. Той се смилил над девойката и й разкрил тайната как да съживява хартиените цветя. За да стане това, било достатъчно да ги поръси с капка кръв, но папагалът помолил момичето никога да не дава последната си капка кръв. И така Кейко започнала да прави
прекрасни живи цветя, които били доста скъпи и тя вече имала пари. Веднъж, след като си купила красиво кимоно, тя отишла на бал. Там се влюбила в един беден студент Аратуми, който обаче бил алчен и егоист. Той карал Кейко да работи все повече и повече – искал
да живее в разкошен дворец, сред красиви вещи. Настъпил момент, когато заради парите Кейко трябвало да даде и последната си капка кръв и да умре. Цветето, което Кейко съживила с последната си капка кръв, било наречено магнолия.


Магнолията е високо ценена заради красивите си едри цветове. Те са нейно основно декоративно качество и я превръщат в истинско бижу за градината. Произходът на рода ни отвежда в Източна Азия и Северна Америка, дори в северните части на Африка. По европейските територии (Централна Европа) тя се е срещала много отдавна – преди ледената епоха, и днес вече не е естествено разпространена. Магнолиите най-общо се разделят на вечнозелени и листопадни, на храстовидни и дървовидни. Вечнозелените магнолии не са подходящи за по-студени райони, като например софийския, тъй като е вероятно да пострадат от ниските температури. Към листопадните ранноцъфтящи магнолии спадат доста видове и сортове, подходящи за нашите градини.  За най-популярните и най-атрактивните от тях следва кратка характеристика.


Грижи:Развиват се добре на дренирани кисели, неутрални или алкални почви. Преди засаждане е добре да наторите мястото обилно с
оборски тор. От април до юли подхранвайте с изкуствен тор, стимулиращ цъфтежа. Ако го отглеждате като храст е необходимо да го подрежете рано напролет за оформяне на храста. Не правете зимна резитба, тъй като дървестните тъкани загниват.




Дървовидната магнолия Magnolia kobus е сред най-ранноцъфтящите – цъфтежът започва още преди разлистването. Видът представлява листопадно ниско дърво, което достига височина около 10 m и ширина около 6 m в зряла възраст (т.е. това са максимални размери).
Стъблото на възрастното растение може да е единично и дебело, а основните разклоненията (короната) да са изнесени във височина.
Може да бъде формирано и като многостъблено дърво – с  няколко стъбла от основата, при което листната маса и цветовете обличат клоните още от основата. Цветовете на магнолията са бели, едри (10 cm в диаметър), широко отворени, с 5-6 венчелистчета. При цъфтеж
дървото се отрупва с цвят и е много забележително. Цъфтежът обаче започва в по-късна възраст (след 7-10 години най-рано). Тази магнолия е и много студоустойчива (най-студоустойчивата от всички източноазиатски видове) издържа до -34 градуса.




По-малка по размери и следователно изискваща по-малко пространство в градината е Magnolia x soulangeana, или суланжова магнолия. Тя формира хабитус на голям храст (т.е. разклонена от основата) или малко дръвче. Достига 6-8 m на височина и на ширина,  като това са максималните й размери, които се достигат след много години. Цъфти преди или едновременно с разлистването – през април-май. Цветовете са едри, много живописни – изправени и наподобяват чашка на лале (високи 10-15 cm и около 10 cm в диаметър), единично разположени. Имат красиви пастелни багри -най-често светли: бели или светлорозови с различни оттенъци на розово-виолетовото. Понякога цветовете са със слаб аромат. В по-късна възраст основните разклонения са красиви с дъговидните си извивки, особено при цъфтеж, който при възрастните дървета е обилен. Трябва да се има предвид, че този вид расте бавно. Цветовете могат да пострадат от късни слани, затова при ситуирането на растението в градината е добре да се спазват дадените по-долу препоръки за отглеждане.




Хибридната Magnolia ‘Susan’ (M. Liliiflora ‘Nigra’ x M. Stellata ‘Rosea’) – магнолия „Сюзън”, е компактна и подходяща и за по-малки градини. Развива се като широк многостъблен храст. На височина и ширина стига до 2,5 m до 4 m. Цъфти малко преди или по време на
разлистването. Цветовете са елегантни, камбановидни, но изправени – наподобяват цвят на лилия. Венчелистчетата са тесни, леко завити навътре, тъмнопурпурни отвън и в основата. Този сорт се отличава с доста дълъг период на цъфтеж, започващ малко по-късно през пролетта - от края на април до май-юни. След прецъфтяването едрите елипсовидни листа превръщат короната в тъмнозелено багрово петно в градинската композиция.



Подобен храст е Magnolia liliiflora ‘Nigra’ - лилиевоцветна магнолия сорт „Нигра”. Цъфти по време на разлистването (март-април) с тесни, подобни на чаша цветове, високи 10-12 сm. Цветовете са по-едри от тези на магнолия „Сюзън”. Венчелистчетата са матово
виненочервени до пурпурни отвън и по-светли отвътре. Бонус е вторичният цъфтеж (винаги е по-слаб - единични цветове) в средата на юни,а понякога и през септември. Листата са тъмнозелени и лъскави, особено веднага след разлистването. Цветните пъпки на сорта са
по-устойчиви на късни слани в сравнение с тези на вида и на суланжовата магнолия.


Сред най-зимоустойчивите есортът „Леонард Месел” - Magnolia x loеbneri ‘Leonard Messel’. Представлява широк храст, гъсто разклонен от основата. От този сорт може да се формира и ниско дръвче с късо основно стъбло и ниско разположена широка корона (до 4-5 m), което
да се засади като солитер. С възрастта красотата на растението се разгръща все повече.
Короната се отрупва с цветове, които се появяват по голите клонки (преди листата). Цветовете са звездовидни, отворени, сравнително едри (около 12 cm в диаметър), по багра - бели до бледорозови, като отвън имат розово-виолетова лента, която прави те да изглеждат
по-яркорозови отдалече. Цъфтежът е обилен, започва в средата на април и продължава до първата седмица на май.



Най-малка по размери от всички описани тук магнолии е звездовидната магнолия - Magnolia stellata. Тя е широк храст, гъсто разклонен и със заоблена корона. Расте бавно и достига около 2 m на височина и ширина. Цветовете й се отварят широко по още голите от листа
клонки и приличат на звезди.Те са млечнобели на цвят, не са много едри – около 7-8 сm в диаметър, но са в изобилие. Принос към цялостния декоративен ефект е и приятният им аромат. Цъфтежът е през март-април. В млада възраст е възможно  храстът да пострада от
късните студове.


Избор на  местоположение в градината Магнолиите предпочитат слънчеви места, но толерират и лека сянка. Трябва да имат достатъчно пространство, за да растат и да разгърнат в пълна степен потенциала си на екзотични декоративни растения. Описаните видове и сортове
са зимоусточиви.Все пак е препоръчително магнолията да е засадена на защитено от вятър място, за да не се повредят нежните пъпки, цветове и листа. Така се удължава и периодът на цъфтеж. През есента растенията задържат листата си до късно, което също ги прави
по-уязвими от студени ветрове.Най-лесният начин да се сдобиете с магнолия е от градински център, където растения се продават с коренова бала или насадени в контейнери. Засаждането в градината е лесно, а успешното й прихващане е гарантирано от начина на
производство и предлагане (на бала/в контейнер). Важно е при засаждането да се внимава балата да остане цяла, защото магнолиите са с много нежни корени


Приложение в композиции
 Магнолиите се отглеждат в градината като единично насадено растение сред тревен чим или на преден план в групи от дървета и храсти.
Местоположението им трябва да е подбрано така, че да улавят веднага вниманието на посетителя в градината, т.е. да са акценти в композицията. За тази цел е добре около тях да се изграждат петна от тъмнозелени вечнозелени храсти например
под формата на живи плетове, масиви. Добре е магнолията да се ситуира близо да кътовете за сядане, входове и алеи. Магнолиите са елемент от японските градини, особено азиатските видове; участват и в тематични градини на цъфтящи и раннопролетно цъфтящи в комбинации
с луковични и др. В тематичните композиции се използват поне няколко вида и сорта със застъпващи се периоди на цъфтеж, така вниманието към експонирания род, в случая магнолия, се задържа възможно най-дълго време.


Хронологията на цъфтежа при включените в материала видове и сортове е следната: най-рано започват да цъфтят звездовидната (Magnolia stellata) и дървовидната магнолия (Magnolia kobus) от края на март - началото на април, след тях е сортът „Леонард Месел”
(Magnolia x loеbneri ‘Leonard Messel’) и суланжовата магнолия (Magnolia x soulangeana), най-късни са сортовете „Нигра” и „Сюзън” – от края на април. Възможно е изместване от тези срокове според възрастта на растението, микроклимата, мястото и начина на отглеждане
(в земя/ в контейнер).Някои от по-дребните и бавнорастящи видове и сортове са подходящи и за засаждане и отлеждане в кашпи като декорации на балкони, върху градински декинг,
за патио и др.
Източник: Флоримекс