RSS

сряда, 15 октомври 2014 г.

Луковици за есенно засаждане/цъфтящи през пролетта/



Луковичните са много разпространени растения, особено при пролетно цъфтящите. Ако спазвате определени правила на засаждане вие ще получите много добър ефект в градината. Подходящото място за засаждането на луковиците са защитени от силен вятър слънчеви места. Изискването към почвата е да е добре отцедлива, в противен случай има опасност от загниване. Когато засаждате луковици можете да подобрите почвата с добавка на малко пясък в дупката, където ще садите.
Пролетно цъфтящите луковични цветя се засаждат през месеците-септември, октомври най-късно/ако времето е подходящо/началото на ноември.
Забележка
Купувайте луковиците в сезона, в който се садят. Извън това време луковицата е поразена, поради това че не е спазен цикъла на развитието им.
От луковичните най-рано цъфтящи са кокичетата, следват минзухарите, фритиларията/Ходжово лале/, ранните нарциси,зюмбюли,мускари, различните сортове лалета, лилиум.
За да оформите добри кътове от цъфтящи е правилното им подбиране по размер/височина/ , по време на цъфтеж, цветност. Понякога подходящи за комбиниране/монохромни или цветни комбинации/ луковици се продават в общ пакет.
Обикновено правилото за засаждането на луковиците е дълбочината да е два пъти големината на луковицата. Разстоянието между луковиците зависи ог големината и височината на растенията, но по принцип е в рамките на 5 до 15 см. По-голямата дълбочина на садене обикновено забавя със седмици цъфтежа, а по-плиткото садене, създава предпоставка за деформиране или неволно изваждане на повърхността на луковиците.
При наличието на вредители в почвата, които обичат да похапват луковици е удачно да ги засаждате в пластмасови панери, които се вкопават в земята или се защитават с обща телена мрежа.
Подбирайте здрави, твърди луковици.
С времето луковиците дават детки/съпътстващи по-малки луковички/. Това е причина с времето цветовете да поиздребняват. Затова е добре на няколко /2-3г./ да се изваждат луковиците, детките да се отстраняват и да се сортират по едрина.
За луковичните пролетноцъфтящи-зюмбюли, нарциси, лалета има грижи и след прецъфтяването. Не оставяйте след прецъфтяването да узряват семената изрежете високо дръжката и оставете листната маса. Това храни луковицата. През втората половина на юни листната маса губи добрия си вид. Това е времето, през което трябва да извадите луковиците, да ги почисттите да ги разделитеи сортирате по големина . Подредете ги в щайги и на проветриво място да дочакат м. септември, когато се засаждат отново в почвата.


Ето  предложения за  привлекателно подреждане на луковиците във вашите цветни лехи. Следвайте тези предложения, за да създадете красиви, естествени и впечатляващи пролетни градини!









Винаги засаждайте нечетен брой цветя(четен  брой  изглеждат неестествено).Можете да получите по-красив  ефект, ако голям брой цветя  от един и същи цвят и тип са засадени заедно, като едно цяло. Опитайте се да  засаждате най-малко пет броя от един цвят заедно.
Избягвайте  правите линии .Никога не садете луковиците в една права линия. Те не растат естествено в природата в прави линии. Вместо това, създайте вълнообразни форми.
Много важно правило е при садене луковиците никога  да не се докосват, но няма да е красиво и ако са  много далече една от друга. Повечето луковични опаковки и каталози имат инструкции или предложения за това на какво разстояние да се засаждат.

------------
Дарвин хибридните лалета са известни със своите огромни цветове и наситени разцветки. Цветовете са с форма на пирамида когато са затворени, а когато са отворени достигат до 15 см диаметър. Тези лалета са предпочитани предимно за производство на рязан цвят. Сортовете са устойчиви и с годините красотата им не намалява, както на другите сортове, чиито луковици трябва редовно да се подменят.  Необходимо е обаче, да са на относително защитено от ветрове място.Този раздел лалета не потъват и не се вадят толкова често дори ги наричат многогодишни лалета
Ето някои сортове:
Ad Rem* (red/orange), Apeldoorn (red), Big Chief (raspberry with yellow base), Burning Heart (cream with red), Cream Jewel (creamy white), Daydream* (yellow with apricot orange edges), Elizabeth Arden (dark pink), Francoise (white), Golden Apeldoorn (yellow), Golden Parade (yellow), Holland's Glory* (scarlet), Ivory Floradale (ivory white, especially tall), Kingsblood (red), Menton (apricot with orange edges), Ollioules (dark pink with light rose edges), Olympic Flame (yellow with red flames), Orange Bowl (orange and yellow), Oranjezon* (orange), Oxford* (red), Parade (red), Pink Impression (rosy-pink), President Kennedy (sherbet orange and red), Queen of the Night (black), Sorbet (white and pink)
------------
Сортовете лалета тип Кауфманиана са от най-рано цъфтящите лалета, обикновено са ниски с височина до 10-12 см, което ги прави идеални за алпинеуми и ако се оставят без да се вадят, с годините ще се размножават много успешно. Венчелистчетата им са заострени и в слънчевите дни чашките се отварят напълно и изглеждат плоски. Напълно отворени, приличат повече на водни лилии, отколкото на лалета. Дори, някои сортове са селекционирани така, че това преимущество се взема предвид – оцветяването от вътрешната страна на чашката е различно от външното. Идеални за алпинеуми и сандъчета.
------------

















Още снимки тук:

източник интернет

четвъртък, 12 септември 2013 г.

Лилиум (крем) - звездата на земята !


Лилиум
Кралското цвeте не се прекопава, но се полива редовно
Искате ли да имате кралска градина, засадете лилиум. 

Лилиумът (Lilium) е познат на човечеството още от преди новата ера. Най-старите рисунки, върху които е изобразен са на около 3500 години и са открити върху асирийски и древноегипетски паметници. 
Латинското наименование Lirium (по-късно е преобразувано в Lilium) е произлязло от гръцкото leirion, което означава бял. За пръв път това име е получил Lilium candidum. До 19. век лилиумите са били внасяни в Европа от Далечния Изток, Китай и Япония. Тъй като диворастящите видове не са удовлетворили специалистите, в края на 19. и началото на 20. век е започнала усилена работа по хибридизация на растението за създаване на нови, по-големи и с разнообразни цветове видове. Днес са известни повече от 2000 хибрида с нови, декоративни качества, по-устойчиви към болестите и вредителите, по-издръжливи на неблагоприятни климатични условия и притежаващи по-висока интензивност на размножаване. 
Лилиумите с право се смятат за едни от най-красивите цветя. Повечето от тях достигат височина, по-голяма от човешки ръст, цветовете им имат най-различна форма, багра (не са познати единствено сини и черни лилиуми) и размери (от 2,5 до 30 cm в диаметър). Някои видове цъфтят 4 седмици, а ако сте подбрали и ранни, и късни сортове, може да се възхищавате на тяхната красота от началото на юни до средата на септември. Доколкото може да се говори общо за една толкова голяма и разнообразна група растения, лилиумите виреят най-добре на слънчево място, в почва с добри дренажни свойства, обогатена с органичен материал. Дълбочината на засаждане зависи от начина, по който се вкоренява даденият сорт. При лилиумите с вкореняващо се стъбло се появяват корени както при основата, така и точно над луковицата, което е причина тези растения да се засаждат по-дълбоко – на 15-20 cm дълбочина. Другите са базално вкореняващи се и се засаждат наесен на дълбочина 5 cm. По принцип луковиците на всички видове са доста капризни – ако почвата не е с добър дренаж, те бързо загниват, при засаждане не трябва да засъхват, а месестите луковици се засаждат веднага след закупуването им. При засаждане дъното на дупката се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. Растенията се поливат редовно и обилно и от време на време се поръсват с течен тор. Особено важно е корените да не се оставят да изсъхват. Лилиумите не се прекопават, а около стъблата им се покрива с добре угнил компост или тор. На по-високите сортове е добре да се сложат подпорни пръчки. Мъртвите цветове трябва да се отстраняват редовно, а в края на сезона стъблата се подрязват до равнището на почвата. През зимата се слага пресен мулч (слой от органичен материал, нанасян около стъблата) от торф или листовка. 
Размножаването на растенията може да стане по два начина: веднага след разделянето им туфите да се пресадят или чрез отделянето на сочни люспи от луковицата, които се запечатват в торба с влажен торф, за да пуснат коренчета и се засаждат в саксии, запълнени с компост. 





Най-общо лилиумите могат да се разделят по външния си вид на три групи: 
• Лилиуми с форма на турски фес – с извити назад венчелистчета и обикновено малки цветове. 
• Тръбести лилиуми – венчелистчетата са събрани заедно по част от дължината на цветето и образуват базална тръбица. 
• Куповидни лилиуми – с широко отворени, големи цветове, които образуват купа. 
По-разпространените видове лилиуми са: 
• L. auratum – родината е Япония. Засажда се през 30 cm, като се вкоренява стъблото, достигащо височина от 80 до 180 cm. Цветовете са куповидни, бели с жълта ивица по средата, осеяни с червеникавокафяви петънца. Познати, но рядко срещани са и хибриди, оцветени в розово. Цъфтят през август-септември. 
• L. bulbiferum – засажда се през 23 cm, като се вкоренява стъблото. На височина достига от 60 до 120 cm, с тръбести цветове с дължина до 7,5 cm, оцветени в оранжево с пурпурни петънца. Цъфтят през юни-юли. 
• L. canadense – на височина достига до 180 cm, с жълти, тръбести цветове с дължина 5 cm. Засажда се базално през 30 cm и цъфти през септември. 
L. candidum – родината е южното Средиземноморие до Югозападна Азия. На височина достига до 150 cm. Съцветията са образувани от 6 до 20 бели тръбести цветове с дължина 7,5 cm. Засаждат се базално през 23 cm и цъфтят през май-юли. След прецъфтяването имат малък период на почивка, през който листата отчасти засъхват, но през есента покарват нови. Много рядко образуват семена, поради което се размножават по вегетативен път - чрез разделяне на образувалите се млади луковици след цъфтежа и преди образуването на нови листа. 
L. henryi – засажда се през 45 cm, като се вкоренява стъблото. На височина достига до 240 cm. Цветовете са с дължина 7,5 cm и венчелистчетата са обърнати нагоре. На цвят са жълти с тъмночервени петънца. Цъфтят през август-септември. 
L. longiflorum – произхождат от Япония и Китай. На височина достигат до 1,20 m и са с бели тръбести цветове с големина от 12 до 15 cm. Засаждат се през 23 cm, като се вкоренява стъблото. Това е един от най-предпочитаните видове за рязан цвят. Цъфти през юли-август. 
L. martagon – растението е с височина 80-150 cm, сади се през 30 cm и се вкоренява базално. Цветовете са с дължина 8-16 cm, с пурпурен цвят, обсипан с тъмночервени петънца, а венчелистчетата са извити нагоре. Луковицата е яйцевидна, леко скосена, с големина 4-7 cm в диаметър. Типичното за L. martagon е, че тя е изключително непретенциозна, вирее на всякакви почви, на различни надморски височини и при всякакви условия. Миризмата е неприятна, цъфти през юни-юли. 
L. pumilum – на височина достига до 60 cm, сади се през 15 cm и се вкоренява стъблото. Цветовете са червени с дължина до 5,5 cm и с обърнати нагоре венчелистчета. Цъфти през юни. Характерното за този вид е, че расте на сухи, открити каменисти склонове на глинести или песъчливи почви. 
L. regale – един от най-широко разпространените видове, за което са допринесли не само ценните и качества, но и лесното размножаване чрез луковици и семена. На височина достига до 180 cm, сади се през 45 cm и се вкоренява стъблото. Цветовете са бели, тръбести, с жълти гърла и силен аромат. Цъфтят през юни-юли. Размножава се чрез семе, чрез луковици, които се образуват по стъблото непосредствено над луковицата, или чрез луковици, които се образуват около майчината луковица. 
L. tigrinum – това е т.нар. тигрова лилия. Достига до 120 cm височина, със сравнително големи цветове с диаметър 10 cm, събрани на много гроздовидни оранжеви съцветия, гъсто обсипани с кафяви петънца. Венчелистчетата са извити нагоре, а в пазвите на листата се образуват малки черновиолетови луковички, чрез които растението може да се размножава, като през есента се засаждат нагъсто в открити лехи. Цъфти през юни-юли.