Родината на далиите е Мексико, където са открити 9 вида. В Европа първата далия е цъфтяла през 1780 г. в Мадрид. Тези растения са високо ценени заради ярко обагрените,
обилно цъфтящи и разнообразни по големина и багри съцветия. Днес са известни стотици хибриди, по-голямата част от които цъфтят от средата на лятото до края на есента.
По формата на цвета всички сортове са разпределени и обединени в 14 групи – декоративни, кактусови, хризантемовидни, кълбовидни и пр.
За рязан цвят са селекционирани сортове с дълги, неразклоняващи се и необлистени в горната си част, цветоносни дръжки, със средно едри цветове. Цветовете се режат
късно вечер, най-добре след слънчев ден. Те не издържат дълго време във ваза, тъй като се развиват бавно или изобщо не разцъфват. Потопените листа се отстраняват
задължително, а водата във вазата трябва да се сменя всеки ден.
Това мексиканско растение е познато и до днес с две имена – далия и гергина. Първото ù название е в чест на шведския ботаник Андреас Дал.
Немският селекционер Вилденов обаче предложил далиите да се преименуват на „гергини“ в чест на професора от на Петербургската академия Йохан Г. Георги. И двете
названия са се съхранили във всекидневната практика и до днес, въпреки че ботаниците и любителите-цветари отдават предпочитание на наименованието гергини, а пък в науката превес има името далия.
Далиите спадат към семейство сложноцветни. Родът обединява от 4 до 24 вида, разпространени най-вече в горните райони на Мексико, Гватемала и Колумбия. Те са
многогогодишни растения с месести грудкови корени. Растенията, отнасящи се към групата на грудковите (подобно на луковичните и грудково-луковичните), се различават от останалите по наличието на част, в която се натрупват хранителни вещества, които се използват по време на развитието си. Грудките представляват видоизменени корени.
Съществуват два вида – едногодишни, които се развиват всяка година отново (далия), и нарастващи, които с течение на времето увеличават размера си (циклама, бегонията и др.).
Едногодишните луковици са удебелени странични и допълнителни корени, „резервоар“ за хранителни вещества. Всяка година запасите се изразходват и грудките умират.
При многогодишните растения грудките развиват млади корени и с течение на годините нарастват в зависимост от наличието на хранителните вещества.
Далиите предпочитат светло и слънчево място. Времето на засаждане започва от април и продължава до началото на май. Много добре се развиват в добре отводнена
глинено-хумусна градинска почва. Надземната част на тези растения умира до кореновата шийка всяка година. Стъблата са прави, разклонени, гладки или грапави, кухи и високи до 250 cm. Листата им са перести, някои силно нарязани, а други са единни. Дълги са от 10 до 40 cm, с различна степен на разклоненост, зелени или пурпурни, разположени срещуположно. Съцветията са чашеобразни кошнички. Състоят се от 2–3 реда срастнали в основата зелени листенца. Крайните цветове са големи, с различна окраска и форма, а средните – тръбовидни, златистожълти или кафявочервени. Плодовете ù представляват семена, като годишно „ражда“ около 140, които могат да се съхраняват до 3 години. Георгините нямат мирис, но съществуват ботанически видове с нежни и приятни аромати. Използването им в единични, бордюрни и
групови засаждания ги възвръщат към саксийната култура.
Първите представители се отглеждали в качеството на екзотични овошки. Едва в края на 18 век декоративните свойства на дърветата били оценени. Съвременната култивирана гергина малко прилича на своите диви „предци“. В момента се радваме на изключително голямо разнообразие на форми, размери и богата гама цветове.
Съществуват около 20 000 сорта, различаващи се по формата, строежа, степента на разклоненост и размер на съцветието. Сред тях има и високи, и съвсем миниатюрни представители, ръстът на които не превишава 30 cm.
За получаването на различни сортове, приспособени към условията на различни климатични зони, днес работят редица селекционери. Интензивната им работа е довела до появата на изключително голямо разнообразие от сортове. Хибридите на старите кълбовидни и кактусови гергини например се отличават с огромно разнообразие от форми и разцветки.
По различно време в Германия, Англия, САЩ и Чехия са правени опити за класифициране на сортовете, но нито една от тях не могла да добие универсалност и яснота. Затова през 1962 г. в Брюксел била изработена и приета международна класификация, която заменила всички предишни групирания. Според нея всички сортове гергини били разделени в 10 групи: едноредни, анемоновидни, наподобяващи яка, подобни на божур, декоративни, кълбовидни, помпонени, кактусови, полукактусови и преходни смесени форми. Подреждането в една или друга група се базира на строежа и размера на съцветията, формата и големината на венчелистчетата и т.н.
Простите сортове представляват растения, при които почти всяка кошничка се заема от тръбовидни цветчета, и само по външната окръжност са разположени в един ред цветове, но не повече от 8. Венчелистчетата имат овална форма.
Анемоновидните полукичести сортове са назовани по този начин поради сходството на съцветията им с тези на кичестата анемона. При този сорт гергини венчелистчетата имат овална форма. Разположени са обикновено по окръжността на съцветието в един ред, изключително рядко в два реда. Цялата останала част от съцветието е заета от
дълги тръбовидни цветчета, образуващи помпон в центъра на кошничката.
Наподобяващите якичка полукичести сортове се отличават с наличието на два кръга венчелистчета в различна форма, размер и окраска. Тази група гергини получава и
наименованието „първокласна“. Венчелистчетата от външния кръг са значително по-големи от тези, които оформят вътрешния. Външните венчелистчета са овални и разгърнати за разлика от венелистчетата от вътрешния кръг, които са тесни, прави и леко присвити. Последните обхващат централните тръбовидни цветове подобно на яка, и затова носят такова име (якичкоподобни).
Друга група представят полукичестите сортове, наподобяващи божури. Те имат полукичести съцветия с 2–4 реда широки овални венчелистчета.
Съществуват и кактусови видове, които се отличават от другите сортове по спецификата на венчелистчетата си. Приблизително на половината им дължина те са свити в тръбички. Полукактусовите кичести сортове имат многогочислени овални или заострени, присвити в тръбичка крайни венчелистчета с вълнисти краища. Тези далии имат признаци, типични за декоративните и кактусовите видове, и се явяват предходни форми от декоративните към кактусовите. Правите кактусови сортове имат венчелистчета, присвити по цялата си дължина. В последните години широко разпространени са гергините с дълбоко разсечени краища на венчелистчетата.
Друг вид предствляват кактусовите сортове със силно огънати венчелистчета. Те често са наричани хризантемовидни. Имат множество тесни и дълги крайни венчелистчета,
присвити по цялата дължина в тънки, извити по краищата тръбички. Те заемат почти цялата ложа на съцветието, прикривайки тръбовидните цветове. Съцветията могат да имат различен размер, а формата им напомня съцветието на хризантемите с големи, пищни цветове, откъдето и са придобили названието си.Кълбовидните кичести сортове имат кръгли или полукръгли съцветия, състоящи се от венчелистчета със заоблени връхни краища. В долната част (приблизително до половината дължина) венчелистчетата са присвити в тръбичка. Те заемат почти изцяло цветното ложе, прикривайки тръбовидните цветове. Диаметърът на съцветията варира от 6 до 20 cm (Edinburgh).
Помпонените кичести сортове имат съцветие с кълбовидна форма, но със значително по-малки размери, отколкото размерите при кълбовидните сортове (до 7 cm в диаметър), поради което са много подходящи за бордюри. Крайните венчелистчета са многобройни, еднотипни, къси и овални, в крайщата свити в тръбичка, разположени в концетрични кръгове.
Декоративните кичести сортове имат плоски или леко изпъкнали съцветия с много различни размери. Крайните венчелистчета са многобройни, овални или леко заострени,
вдлъбнати или огънати, разположени в концентрични кръгове. Обикновено заемат цялото цветно легло, като прикриват тръбовидните цветове.
С оглед големината, която достигат съцветията на тази група, далиите се разделят на няколко подвида:
» Декоративни исполински, при които съцветието надхвърля 15 cm в диаметър.
» Декоративни със средни размери – достигат диаметър в порядъка на 12–15 cm.
» Декоративни малки – с диаметър, по-малък от 12 cm.
Смесени преходни са сортовете, чиито строеж на съцветията се отличава от този на всички, обособени в групи гергини.
В настоящия момент ботаническите видове не са широко разпространени. Те са отстъпили своето място на хибридните сортове, прозходът на които се обединява под общото название култивирана или изменчива гергина. Те са и най-широко разпространените видове, като днес са известни над 15 000 хиляди сорта.
Към групата на култивираната гергина спадат голям брой сортове с най-разнообразна гама от цветове. Тук влиза сортът Arabian Night, който достига височина от 90 до 120 cm. Цъфти от юли до септември във виненочервени пищни тонове. В червено цъфти и култивираният сорт Berges Record, който е висок колкото Arabian Night.
Сортът Duet е 100 cm, цъфти рядко, a съцветията са в бяло и червено. Също култививиран сорт далия е Gold Crown с височина 90–120 cm и яркожълти цветове, които
цъфтят от юли до септември. My love е с нежни бели съцветия.
Пурпурновилетови са цветовете с кълбовидна форма на сорта Rocco, чийто съцветия имат къси венчелистчета, разположени едно до друго. Достига височина 80 cm. Silver Years има розовобели цветове с бисерни преливания и е висока 100 cm. цъфти в розово от юли до октомври. Tsuki–Yori има бели съцветия и е с височина 110 cm. Сортът Veritable има бели цветове с лилави оттенъци. Vuurvogel е с жълтооранжеви съцветия и височина 100 cm.
Към декоративните сортове се отнасят видовете Barbarossa (червени цветове), Jean Marie (розово с бяло), Kelvin flootlight (жълти цветове), Lilac time (лилави цветове),
Onesta (розово с бяло), Procion (оранжево), Seattle (жълто с бяло), White perfection (бели цветове). Към кактусовите сортове спадат Bonne Esperit (розови цветове), Burning Love (червени цветове).
Кълбовидни сортове са Black Diamond (тъмночервено), Eveline (бялолилава), Golden Torch (жълта), Peter (подобно на цветовете на люляк). Към бордюрните сортове се
отнася Ellen Houston, която е с червени цветове и тъмни листа. Musette е също миниатюрен сорт. Цветовете му са червено с бяло. От декоративните сортове най-разпространени са: Kyoto (с цвят на кайсия), Nagano (червено с бяло), Niigata (розово с бяло), Osaka (жълто с бяло) и др.
Към групата на анемоновидните далии спадат сортовете Brio (оранжевочервени), Honey (бледорозово с жълто), Toto (бяло) и др.
Гергините се засаждат в края на май или началото на юни. В зависимост от растежните особености на сорта, се засаждат на постоянно място на разстояние 60–100 cm.
Ако луковиците са станали много големи по време на презимуването, трябва да се разделят. Колкото по-малки са грудките, толкова по-добре цъфтят. Далията е растение,
което изисква слънчево място и дълбоки, лесно отцеждащи се и обилно наторени почви.
Високите сортове имат нужда от подпора, която да прикрепя бъдещия храст, защото цветовете са много тежки, и се чупят лесно. Стъблото се завързва на височина 20 cm, така че растението да не се прегъне под тежестта на цвета. При по-нататъшния растеж се завързва отново, а прецъфтелите цветове се отстраняват. Щом растението достигне височина 30 cm, стръковете трябва да се изрежат в горната част, за да се оформят разклонения.
Важни елементи в процеса на отглеждането са регулирано поливане, подхранване, плевене и обрязване. За хубав ранен цъфтеж е необходимо редовно да се отстраняват появяващите се странични филизи, излизащи от вътрешността на листата. След четвъртото премахване, страничните филизи не се режат, за да има възможност храстът да се оформи. За да се формира хубав храст, се оставят от едно до три разклонения.
За да се получи голямо количество съцветия, е необходимо главните филизи да се прищипват над четвъртия ред листа, за да се образуват връхни странични разклонения над втория ред. Отстраняването на централната цветна пъпка довежда до удължаване и заздравяване на цветовете, а също и до увеличаване размера на съцветието.
Подхранването започва не по-рано от 5–7 дни след засаждането в интервал от 10 дни. След три-четири процедури е добре няколко пъти да се добави суперфосфат (50 g на 10 l вода) и азотни подобрители (20 g на 10 l вода). При такова отглеждане растението ще има обилен цъфтеж и съцветията ще бъдат с оптимална големина.
Подхранванията се извършват през юни и първата половина на юли, а през август се прави едно подхранване с калиев сулфат, който способства за добро узряване на грудката (30 g на храст).
Много е важно да не се прекалява с азотните подобрители, тъй като азотът намалява интензивността на цъфтежа, а храстът придобива огромна вегетативна маса, цъфти слабо и образува повече грудки, които не се хранят достатъчно. В средата на август растенията трябва да се прекопаят и загърлят на 8–12 cm, с което се запазва кореновата шийка от повреждане или замръзване. Далиите цъфтят от юли–август до октомври-ноември. В края на септември или началото на октомври поливането и подхранването се прекратяват.
Изкопаването на гергините започва в края на септември или началото на октомври в зависимост от времето. В момента, в който настъпи по-продължително застудяване и
постепенно спадане на температурите, трябва да се пристъпи към издваждане на грудките. Преди изкопаването стъблата на растенията се изрязват на височина
8–12 cm от кореновата шийка. Извадените грудки трябва да се изсушат, поради което се съхраняват в добре проветриво помещение. Отделят се повредените и изсъхнали части,
след което се пренасят за постоянно в помещение с температура 3–7 оС и с относителна влажност на въздуха 80–85%. При по-ниска влажност грудките се преместват в сандъци и се посипват със сух пясък или торф. Далиите, които се засаждат от семена, не са годни за презимуване.
Гергината се размножава чрез разделяне на грудките, чрез резници и чрез семена. В цветопроизводството най-широко застъпено е размножаването чрез резници. За тази цел
старите растения, без да се делят, се засаждат в големи саксии, в дълбоки сандъчета или в оранжерии при температура 20 гр.С. При редовно поливане от пъпките, намиращи се в основата на старото стъбло, покарват нови стъбла. Отстраняват се, като достигнат височина 6–10 cm, премахват се листата им и се поставят в пясък за вкореняване. За около 15 дни те образуват корени и се насаждат в саксии с парникова пръст. До март се държат в оранжерия при температура 12–14 гр.С, а след това се внасят в топъл парник, където се отглеждат до изнасянето им на постоянно място. Получените от резници растения започват да цъфтят по-рано и с по-едри цветове.
Освен това от едно растение се получава много повече посадъчен материал, отколкото при размножаване чрез разделяне на грудките.
За вкореняване се избират разклонения, стъблата на които са с диаметър, по-голям от 3 mm, и дължина 8–10 cm.
Ако филизите са много тънки, се получават слаби растения, които започват да цъфтят късно, или не цъфтят. При силно слънце новозасадените филизи също могат да не се прихванат и да умрат още с вкореняването. След засаждане в сандъчета е необходимо да се полеят с топла вода. Два дни по-късно се оставят на сенчесто място, а след 5 дни – на разсеяна светлина. След тези процедури могат да се преместят и на слънце, но продължителността на греенето не трябва да е повече от 8 часа на ден.
Сутрин и вечер се поливат и пръскат. Вкореняването настъпва приблизително след 10–15 дни. От сандъчетата се пресаждат в саксии, а, ако са били в парник, се преместват в открита почва. В началото на юни вкоренените растения се засаждат на групи или редове на разстояние 60–80 cm.
Размножаването чрез семена е свойствено за групата на некичестите сортове и при селекционна работа. За подготовката на посева семената се посяват в сандъчета през март-април в смес от торф и пясък в съотношение 3:1. За да се избегнат боледувания, семената се обеззаразяват в продължение на 5–10 min в разтвор на формалин (10 ml от препарат с концентрация 40% на 1 l вода), след което се подсушават. Пикират се в малки глинени съдове. В открита почва се засаждат след приключването на пролетните студове. Пресаждането започва в края на февруари или началото на март. Подреждат се в помещние, в което се поддържа температура в порядъка на 20–25 гр.С.
С нарастването на засадените растения, поливането се увеличава, а температурата се понижава до 15–18 гр.С. За да се подобри и засили кореновата система, са необходими стимулатори, в качеството на които се използва калиева сол, разтворена във вода. Тя много бързо се разлага на светлина, и затова всичките операции трябва да преминат при минимална осветеност и в непрозрачен съд.
Размножаването чрез разделяне на грудката е третият метод. Малко преди засаждането грудката се разрязва на две или три части с остър нож така, че всяка част да има грудка и част от кореновата шийка. Засажда се в края на май или началото на юни.Повечето луковични цветя се размножават чрез малки луковички, които се образуват странично на големите луковици в неголям брой. Те всъщност представляват грудки, външно наподобяващи луковици. След като се засади, образува една до няколко заместващи и многобройни малки луковици, а самата тя умира. Дълбочината на засаждането е пропорционална на диаметъра на луковицата. Колкото по-малки са те, толкова по-плитко се засаждат.
Далията не е претенциозно растение. Отглежда се леко и не изисква много специфични грижи. Нужно е да ù се отдели слънчево и защитено от вятър място с плодородна и добре дренирана почва. Не са устойчиви на студ и не зимуват на открито. Най-подходящият период за засаждане в почва е в края на май и началото на юни. Цъфти от началото на юли до средата на ноември. Много добре съжителстват и с други видове растения. Яркостта на цветовете, размерът им и обилността на цъфтежа зависи от правилното и своевременно отглеждане. Поливането на растението оказва влияние особено в първата половина на вегетационния им период. Поливат се вечер, като водата не бива да се задържа. Подхранването с органични подобрители след засаждането способства обилния цъфтеж. До началото на цъфтежа му през 10–15 дни наторяването е задължително. От втората половина на август подхранванията се прекратяват. Добър резултат дава и пръскането с разтворими микроподобрители. Обрязването също е важна и съществена стъпка при отглеждането на далии, тъй като благоприятства обилния цъфтеж. Много подходящи са за външни градини, а отглеждането им не предизвиква особени грижи и трудности. Започват да цъфтят от 30 до 70 дни след засаждането.
