Съвети за засаждане и отглеждане на рози

Съвети за засаждане и отглеждане на рози

1.Най-подходящо е пролетното засаждане

Не трябва да нарушавате това правило.Розата се нуждае от слънчево място, защитено от силните ветрове от север, но в същото време трябва и  да е проветриво.На сянка розата ще цъфти слабо, често дори ще развива само листа , които могат да се нападат от мана и черни петна.Розите могат да растат практически на всякакви почви,освен на леки песъчливи и тежки глинести.Посадъчната ямка трябва да се изкопае на достатъчна дълбочина и ширина ,така че на корените да е свободно.  Преди засаждането ямката трябва да се полее с вода и тя да попие в почвата .Растението трябва да се освободи от опаковката,корените да се подрежат до  1/3  от дължината им, а филизите на 2-3 пъпки  и да се постави  в ямката ,като се разпределят корените.Почвата се посипва така ,че да не покрие кореновата шийка или мястото на облагородяване да е на 5см. под повърхността.Добре трамбовайте ,още  веднъж  полейте и на първо време подрежете на 10-15 см.Ако корените на растението са засъхнали ,подрежете ги и ги натопете за 5-6 часа във вода преди засаждането.При засаждането на розите се старайте да съхраните старата почва около корените.За тази цел младото растение в саксия се полива денонощие преди засаждането , след това клонките са хващат в основата им с една ръка , а саксията с другата, съдът се завърта и растението се изважда с почвата.Засажда се в подготвената ямка.За ускорен растеж корените на растението трябва да се поливат няколко пъти с вкоренител.

При засаждане  на полиантови, чайнохибридни и флорибунда рози, разстоянието между тях трябва да е не по-малко от 25-35см, а между редовете 60-70см. За паркови и катерливи рози са необходими 45-50см и 80-100см, а за миниатюрните рози 15-20см и 40-50см. За да изглеждат розите в добро състояние и да цъфтят обилно, почвата около тях се разрохква постоянно и плевелите се отстраняват .

2.Какво обича царицата на цветята

След  като се събудят розите през пролетта, трябва да се подхранят с амониева селитра(1с.л. на 10 литра вода).В това време растението се нуждае именно от азот,за да расте.след две седмици трябва да шербетувате с птичи тор.В началото на образуването на пъпките трябва да внесете комбиниран минерален тор. По време на вегетацията на всеки 10-15 дни се полива с разтвор на минерални торове или с шербет от птичи тор.Растението се храни в по-голяма степен с минерални торове.Но ако внасяте само такива препарати ,то в известна степен ще унищожите микроорганизмите в почвата.Затова редувайте : рана напролет след разклоняване мулчирайте храста с угнил тор,след това поръсете почвата с костно брашно,а през лятото сложете дървесна пепел.Съществува едно правило:след внасяне на минерални торове задължително поливайте с шербет.Органичните и минерални торове се допълват един друг,органиката  способства  за по-бързо усвояване на минералните торове.Между другото, минералните торове е най-добре да бъдат внасяни във вид на разтвор след задължително поливане . За да приготвите шербет, трябва да използвате органични торове и вода в съотношение 1:3.Приготвянето продължава една седмица.След като се разтвори, разредете с водав пропорции 1:10 и растенията се поливат.През август, за да сеподготви растението за зимата, внасянето на азот се прекратява,за да може розата да натрупа запас от хранителни вещества,да узреят всички филизи, за което е нужно фосфор и калий.Подхранва се веднъж наэ две седмици.През септември се внасят фосфорен и калиев тор,разтворени  във вода.

3.поливането трябва да осигури вода на дълбоко

Розите имат дълбока коренова система и растението ще се добере до влага дори и да не го поливате редовно, лъжейки се от свежия вид на листата му.За пищния цъфтеж обаче доставянето на вода е от голямо значение.Ако поливате често розите , но по малко , то до дълбоко разположените корени водата няма да достигне и растението няма  да може да я ползва-освен това при преовлажнен горен слой ще се стимулира образуването на повърхностни корени, които ще се повреждат при разрохването на терена .От тук идва и изводът:поливайте по-рядко , но по 5-10 литра под храстовидните и по 10-15 литра под катерливите рози.За да не изтича водата настрани ,около храста направете по –дълбока чаша.Желателно е да поливате розите средно по веднъж на седмица.Водата трябва да бъде топла, защото корените не „пият” студената вода.Освен това неработещите корени във влажна почва ще загният,растението ще отслабне и ще започне да боледува.

4.Зимата минава под укритие

За да не загният розите в резултат на внезапни студове или да не загубят своята способност да цъфтят,към подготовката, организацията и зазимяването трябва да се подготвите сериозно.Една от причините за това е специфичната реакция на розите при промяна на температурата:при минусови температури се пука кората на растенията , а над нула градуса растенията се събуждат . Ако след студовете започне рязко затопляне , голяма е възможността в тези пукнатини да попаднат микроорганизми , които при топло време могат да предизвикат заболяване.Затова в тези места където розите зимуват , трябва да минимализирате възможността от резки промени в температурите, а също така растенията да са сухи, за да може соковете, които изтичат от пукнатините ,да не разнасят микроорганизми по цялото растение.Преди да ” заспят „ растенията  ,от клонките се махат всички останали листа.Оголените растения се превиват към земята така, че те да са ниско , но едновременно с това да не лежат на почвата, и се връзват на сноп.Над така подредените растения се поставя покритие от дъски ,така че растоянието между летвите да е минимално.След това се поставя полиетилен, .Това се прави през ноември,когато почвата започва да измръзва –на розите им е нужно по-дълго време свеж въздух.Най-подходящо за това  укритие е фурнирът.Най-опасният период за розите е стоплянето .Ако затоплянето е прекалено дълго , то по-добре  да отворите укритието , за да постъпи свеж въздух.С първите топли дни на пролетта първо се сваля  полиетиленът, а почвата започва да се разрохква.Вторият етап е малко по-късно , когато се затопли трайно времето се премахне и дървения щит.Растението се почиства от измръзналите части , ако има такива .Характерното за тях е черната окраска и голямото количество пукнатини.

5.Резитба на розитe

 При отглеждането на розите едно от най-важните мероприятия е резитбата. Тя се състои в разреждане и скъсяване на стъблата. Чрез резидбата храста се поддържа непрекъснато млад, балансира се растежа и цъфтежа на храста и подобрява декоративния му вид. Първоначално се изрязват остарелите и болни стъбла, след което се скъсяват останалите. Има три вида резитби при розите дълга, средна и къса. При дългата не се отрязва много, а се оставя голяма част миналогодишните стъбла, при средната се премахва голяма част от стъблото, като се оставят 4-6 пъпки, а при късата се оставят 2-3 пъпки в основата. Също така има пролетно, лятно и есенно подрязване. Най-основното е пролетното подрязване. При него се вземат под предвид биологичните особености на разлиичните сортове и видове. При бързорастящите виещи се рози стъблата се запазват с почти цялата си дължина,като само малко се скъсяват. При старинните паркови рози се прави само санитарно подрязване, като се премахват заболелите стъбла.При останалите видове резитбата е в зависимост от растежа на самите храсти. С лятното подрязване се регулира цъфтежа, като се махат само прецъфтелите цветове. Подрязването през есента е необходимо за подготвяне на храста за зимните месеци като се отстраняват болните и изсъхнали стъбла, а останалите се скъсяват.

сп."Уикенд за градината"