вторник, 4 юни 2013 г.

 Хортензията - топка от стотици цветчета



Хортензия – Hydrangea е от семейството на Хортензиевите Hydrangeaceae. Родът е доста обширен и включва около 100 вида. Името на семейството произлиза от гръцките думи hydor – вода  и angos – вместилище, съд, заради формата на семенните кутийки, а също и поради влаголюбивостта на растенията. Съществуват изправено растящи и лиановидни, листопадни и вечнозелени, студоустойчиви и топлолюбиви,  дребни (джуджета) и дървовидни хортензии.
Произхождат от Хималаите, Северна и Южна Америка и Централна и Източна Азия.
Хортензиите са пренесени в Европа от Япония през 18 век и предизвикват истински фурор. За съжаление, били твърде топлолюбиви и се налагало да се отглеждат като саксийни растения. Последвалата интензивна селекция, довела до създаването на разнообразни сортове, които освен с декоративни качества се характеризират и със студоустойчивост. От 1900 г започват първите опити за селектиране, като това са били предимно малко устойчивите на студ видове хортензия – едролистна или градинска. Някъде около 60-те години на 20 век вече е имало около 100 нови сорта.


Това са някои от често срещаните видове хортензии:
• Н. macrophylla (Н. hortensis) – хортензия едролиста (макрофила), градинска хортензия
• Н. paniculata – хортензия метловидна
• Н. arborescens – хортензия дървовидна
• Н. serrata – хортензия Серата, трионовидна
• Н. sargentiana – хортензия Саржета
• Н. heteromalla ‘Bretschneideri’ – хортензия почвопокривна Бретшнайдер
• Н. quercifolia – хортензия дъболистна
• Н. radiata – хортензия лъчиста
• Н. cinerea – хортензия пепелна
• H. Aspera . хортензия бодлива
• Н. petiolaris – H. anomala subsp. Petiolaris – пълзяща хортензия
• Hydrangeoides Schizophragma – каскадна хортензия, шизофрагма, хортензоподобна
Местоположение: В субтропичните пояси е желателно да засенчваме Хортензиите и да се засаждат на полусенчести места. Само няколко вида се развиват и цъфят по-добре на слънце, но е необходимо обилно поливане. В умререните пояси  за засаждането на хортензиите избираме добре осветено от слънцето място, или с леко засенчване. Младите растения е добре да се отглеждат на защитено от обедното слънце място, а също и от ветрове.Поради повишената си потребност от влага, хортензиите не трябва да се садят под дървета, тъй като поглъщат влага в големи количества.
Почва и засаждане на нови растения: Хортензията се засажда в северните райони напролет, а в умерените и южните – пролет и есен. При засаждането се внимава да не се зарови кореновата шийка. Големината на посадъчната яма за младите растения е 30х30х30 см. Кореновата система на хортензиите не е дълбока, но е доста разпрострена настрани, поради което не е добре в близост до основата на растението да има други цветя или треви. В ямата се размесват компост и торф, до около 1/3 от обема й. След засаждане поливката е най-добре да е с мека, или дъждовна вода, а после почвата отгоре се разрохква. В края на май, началото на юни се подхранва с минерални торове – 20 гр. суперфосфат и по 10 гр калиева и амониева селитра на 10 л вода. Повторно подхранване се прави след 10-15 дни. Така се гарантира обилен цъфтеж през текущата година и се залагат цветни пъпки за следващата. Пристволния кръг се мулчира с компост или торф, а след прекопаване пак се добавя мулч, като се внимава да не се засипят стеблата в основата.
Най – добре се развива в богата, средно влажна, добре дренирана почва, от леко кисела до кисела, с pH 6.5 – 4.5.
Отглеждане: Хортензията реагира добре на подхранване.През пролетта, в началото на нарастването, се наторява с тор за рододендрони и с микроелементи. В периода на пъпкообразуване се подхранва втори път, а през лятото – още два пъти. Добре е по време на цъфтежа да се натори също. Хортензиите са много влаголюбиви. Полива се ежедневно и обилно. За засилване на устойчивостта на младите леторасти се препоръчва да се полива със слаб разтвор на калиев перманганат. От всички хортензии най-много се нуждае от зимна защита Хортензия макрофила.
Подрязване: Хортензия метловидна (паникулата) и хортензия дървовидна образуват съцветия на леторасти от текущата година. Без подрязване храстите много се сгъстяват, имат запуснат вид и качеството на цъфтежа постепенно се влошава. Ако през ранна пролет се подрежат основно, младите мощни леторасти през лятото или в началото на есента цъфтят обилно. Основно изискване е да се направи подрязването рано напролет, до началото на активната вегетация, за да имат достатъчно време да развият цъфтящи леторасти. Затова подрязването се прави месец март-април, когато тръгват да развиват новите растежни пъпки и може да се види разположението на новите леторасти. На подрязания храст е важно да се осигури подхранване за стимулиране на новия прираст.
Целта на първоначалното подрязване е да се формират силни, равномерно разположени скелетни стебла. В първата година на растението, заради нормалното развитие на кореновата система, подрязването не трябва да е чак толкова силно както в следващите години. При засаждането, ако е наесен, трябва да се отстранят всички слаби и повредени клони, а на пролет се подрязва прираста на 1/3 или 1/4 от дължината му. По-големите храсти се подрязват по-силно от по-слабите .
На втората година, през пролетта – март-април, се изрязват миналогодишните леторасти до над пъпката, която е над старата част на стеблото. Почвата при основата трябва добре да се мулчира, за да се осигури повече влага. През следващите години подрязването е както през втората година. През няколко години основните вдървенени клони могат периодично да се изрязват. Недостатъчното подхранване може да доведе до образуването на слаби и тънки леторасти. По-старите храсти хортензия се обновяват чрез отстраняване на многогодишните вдървени части или чрез подрязване на височина половин метър. При това обновяване е възможно да няма цвят през текущата година. През есента се отстраняват само прецъфтелите съцветия.
При пълзящата и почвопокривната хортензии напролет леко се скъсяват дългите леторасти, в резултат на което те се разклоняват по-добре и обилно цъфтят. От ежегодния прираст се подбират няколко от най-здравите и силни леторасти за последващо заменяне на старите и слабите, които се режат до корен.
При хортензия макрофила цветните пъпки се залагат на края на миналогодишните леторасти. На пролет трябва да се изрежат само прецъфтелите стари съцветия, а също и слабите и изсъхнали клонки. Не се подрязва силно, тъй като ще цъфти слабо или изобщо няма да цъфти. А прецъфтелите съцветия зимата пазят връхните цветни пъпки от студа. Този вид хортензия е сред не особено студоустойчивите и е добре да се защити през зимата.
Хортензиите страдат от хлороза. Особено тези които се отглеждат на по-варовита почва.
Размножаване: Чрез делене на коренището или зелени връхни нецъфтящи резници, през пролетта или лятото, но преди да се вдървят. Най-добрата смес за вкореняване е две части торф и една част пясък.
  calico-http://hobbykafe.com/                                                                             снимки от интернет





















Tagged:

0 коментара:

Публикуване на коментар