събота, 25 септември 2010 г.


В най-широкия смисъл цветя са всички тревисти растения, които се отглеждат заради красотата на цветовете или листата си.Цветята намират основно приложение за украса в  домове,паркове, дворове, градини, тераси, балкони и др.
 За стайно отглеждане, за балкона и за градината са подходящи различни цветя, като определящите фактори са 
-продължителността на живота на растенията - едногодишни, двугодишни, многогодишни,
-произход на растението и климатични условия, в които то вирее най-добре - температура, влажност, достъп до светлина;
-особености на растението: начин на размножаване, период на цъфтеж, дълбочина на кореновата система, размер и разположение на листата, групиране и  разположение на цветовете и др.
Според продължителността на живота им.те са : едногодишни, двугодишни и многогодишни.
  Едногодишни цветя са тези , които поникват, растат, цъфтят, образуват плод и дават семена в рамките на една година. Те се размножават чрез семена, като за повечето от тях, фирмите за озеленяване и градинските центрове произвеждат разсад. То може да се осъществи в парници или оранжерии, в открити лехи или в сандъчета в домашни условия.
Към едногодишните цветя спадат много видове, с различна големина, цветове и багри, форма на стеблата и др. Повечето са подходящи за оформяне на цветни композиции, както и за свободно сеене в лехи или групи.

Двугодишни цветя са тези, които се развиват в продължение на две години. В най-честият случай, през първата година се засяват семената и растенията образуват корени, стебла и листна маса, а през втората година, след като са презимували - цъфтят, дават семена и умират.
Двугодишните цветя се размножават предимно чрез засяване на семена в лехи на открито. Произведеният разсад се засява на постоянно място обикновено през есента. Тези видове са студоустойчиви, обикновено непретенциозни към почвите и се използват за оформяне на цветни лехи и бордюри, както и за оцветяване на тераси, прозорци, балкони  и др.

Многогодишни цветя (перенни) са тези ,чийто живот продължава няколко години. При голяма част от видовете, спадащи към тази група, надземната част умира през есента и зимата, но напролет от корените или луковиците израстват нови растения. Размножават се чрез семена, луковици, коренища, резници, издънки, грудки и др.
Многогодишните видове имат много предимства пред останалите видове, когато се използват за зацветявaне на терени.
При създаване на ландшафтните проекти се вземат предвид различното време за цъфтеж на видовете и се подготвят така, че да се осигури цъфтеж през целият топъл период - от пролетта до късна есен.
Към многогодишните видове спадат повечето луковични видове. Характерно за тази група е че голяма част от тях не издържат на много ниски температури  и трябва да се изваждат от почвата и да се съхраняват в помещения.
Растенията, отнасящи се към групите на луковични, грудкови, грудколуковични се различават от другите по наличието на част, в която се натрупват хранителни вещества, които се използват по време на развитиетоКореновата система при тях се развива от дъното на луковицата. При повечето се формират т.нар. свиващи корени, които се свиват, така че да вмъкнат луковицата навътре в почвата.
Луковицата представлява силно скъсено стъбло, за което плътно са наредени видоизменени месести листа (люспи). Луковиците обикновено са обвити със суха люспа, която ги предпазва от нараняване и изсъхване. В луковиците се натрупват резервни вещества. В пазвите се формират точки на нарастване, от които по-късно се образуват малки луковички за размножаване -детки. Цветовете на повечето такива растения са без чашелистчета
Луковични растения са зюмбюл, нарцис, лале, лилиум, нерине, ирис и др.
Грудките са видоизменени корени. Съществуват два типа - едногодишни, развиващи се всяка година отново (далия) и нарастващи (увеличаващи размера си), каквито са цикламата, бегонията, оксалиса и др
Едногодишните луковици са надебелени странични и добавъчни корени, които са вместилище на запасни хранителни вещества. Всяка година запасите се изразходват и грудките умират
При многогодишните грудките се развиват от млади корени и с течение на годините нарастват в зависимост от хранителните вещества.
Грудколуковични Приличат на луковици, но по морфология стоят по-близо до грудките.
Отвън са покрити с люспеста обвивка. Всяка година засадените грудколуковици умират и по време на вегетационния период се формира нова заместваyа. При повечето видове между умиращата стара и новите се образуват и малки - деткиГрудколуковични са гладиола, минзухар, фрезия и др.
-Друг съществен критерий за класифициране на цветята е времето за цъфтеж. По този показател те се делят на цветя, цъфтящи през пролетта (кокиче, минзухар, лале, зюмбюл, нарцис, форзиция и др.
цъфтящи през лятото ( роза, невен, иглика, момина сълза,циганче,  божур, дамско сърце, петльов гребен, петуния , любелия, мак, калдъръмче, вербена, циния, шибой, градинска ружа, карамфил, напръстник, маргаритка, камбанки, юка, кана, крем, лилия, гладиола и др.
и цъфтящи през есента (астра, хризантема, димитровче и др.)

Tagged:

0 коментара:

Публикуване на коментар