събота, 25 септември 2010 г.


ПОЛИВАНЕ И ОРОСЯВАНЕ НА РАСТЕНИЯТА. 
По­ливането е една от най-важните грижи за растенията. Неуспехите най-често се дължат на неправилното и неумело поливане. Честотата и количеството на поливките зависят от годишния сезон, околната температура, състоянието на растението и фазата на развитието му а също и от качествата на почвата, големината на съда и мястото му в стаята. През пролетта и лятото растенията се поливат всеки ден, като през пролетта се поливат по-малко, а през лятото - повече. През есента те се поливат обикновено през ден, а през зимата ­ още по-рядко. Болните растения трябва да се поливат много внимателно, тъй като причина за заболяването може да бъде не само недостигът, но и излишъкът на влага в саксиите. Растенията се поливат най-обилно през периода на растеж. Когато растежът им спре, поливките постепенно се намаляват, като се следи почвата в саксиите да бъде леко влажна. Трябва да се има пред вид, че глинестата почва задържа повече влага и изсъхва по-бавно от песъчливата и че колкото по-малка е саксията, толкова по-често трябва да се поливат растенията, тъй като в малките саксии почвата изсъхва по-бързо. Нуждата на растенията от поливане се определя по няколко начина. Първият признак за недостиг на влага в почвата, ако растението е напълно здраво, е увяхването на листата. Влажната почва е винаги по-тъмна от сухата, но този признак е малко достоверен, тъй като се вижда само повърхността на почвата. Признак за суха почва е и намаленото тегло на саксията.
Определянето по този начин на нуждата на растението от поливане изисква голям опит. Той е най-удобен за малките саксии. Необходимостта от поливане на големите растения се определя при почукване на саксията - ако звукът е глух, почвата е влажна, а ако е звънлив, е суха.
За правилна се смята тази поливка, при която водата овлажнява цялата почва в саксията, а излишната изтича в подложката под нея. След 1-2 часа част от водата в подложката се всмуква от Почвата, а останалата може да се излее. През лятото при палмите, драцената, фикусите и цитрусовите видове водата в под­ложките може да се остави до пълното и всмукване, а при папратите, циперуса, блатните и водните растения в подложките тряб­ва да има непрекъснато вода. Необходимо е обаче да се следи тя да не плесеняса.Задължително е да се полива в края на саксията, за да не се мокрят стъблата и листата на растенията и да не се подкопава почвата. Най-добре е да се полива с дъждовна или със снежна вода. Цветарите отдавна са забелязали благоприятното влияние на снежната вода върху саксийните растения.Опитно е установено, че снежната вода ускорява растежа и развитието на растенията..Освен това тя не засолява почвата. Влиянието на тази вода е особено забележимо при цикламите - те цъфтят обилно,цветовете им са по-ярки, а цъфтежът по-продължителен.
Снежната вода влияе положително и върху развитието на хризантемите, игликата, бегониите, папратите,мушкатото и на други стайни растения.
Стайните растения може да се поливат и с езерна и речна вода. Водата от водопроводите трябва да престои преди поливане.
Решаващо значение за добрия растеж на стайните растения има температурата на водата. Желателно е до поливането водата да престои не по-малко от 12 часа в помещението, където растат цветята.Най-добре е растенията да се поливат с вода с темпера­тура 5-7 по-висока от стайната. Растенията,намиращи се в хладни помещения в състояние на покой, не бива да се поливат с топла вода. При поливане със студена вода стъблата и корените на растенията загниват, а понякога листата и цветните им пъпки окапват, което води до загиването на целите растения.
Най-подходящото време за поливане на растенията зависи от годишния сезон - през летните месеци се полива вечер, тъй като през нощта водата се изпарява по-малко, а през есенните и през зимните месеци - сутрин. За да не се предизвиква пригаряне, не се препоръчват поливането и оросяването на растения, осветени от преки слънчеви лъчи. През горещия и засушлив период растенията може да  се поливат два пъти - сутрин и вечер, а през деня и да се оросяват. Не трябва да се допуска пресъхване на почвата в саксиите. 

Леката и poxкaвa почва, след като изсъхне, не задържа водата, т. е. водата, без да навлажни почвата, се оттича в подложката под саксията. Когато почвата в саксията пресъхне, около стените на саксията  или вътре в нея се образуват пукнатини, по които водата изтича, без да овлажни почвата с корените. В такива случаи е необходимо саксията с растението да се постави в съд с вода, в който се държи, докато почвата престане да всмуква вода. Тъй като почвата, която не е обхваната от корени, изсъхва по- бавно, всички презасадени растения се
поливат малко. До цъфтежа се полива по-малко, а по време на цъфтежа - повече. Цъфтящите в прохладно помещение растения също се поливат по-малко. Трябва винаги да се помни, че за стайните растения излишната влажност на почвата в съда (саксията и др.) е по-вредна, отколкото засушаването. От излишна влажност може да загинат корените, в резултат на което може да загине и растението. Освен да се поливат, растенията трябва и да се оросяват (на­пръскват) с вода, за да се повишава влажността на околния въздух и да се отстранява прахът от листата. За целта се взема чиста и топла вода. Растенията, чиито листа са гъсто покрити с власинки {глоксиния, копривка, мушкато), не трябва да се оросяват, тъй като от това върху листата се образуват петна и те могат да загният. Когато се налага да се замине за известно време за някъде, на цветята може да се помогне по следния начин: напълва се съд с пясък, в него се поставя саксията с растението, пясъкът и по­върхността на почвата се покриват с мъх (по-добре със сфагнов торф, който е с най-голяма влагоемност, а може и с горски торф) и преди заминаването растенията се поливат, пясъкът и мъхът се навлажняват и съдовете със саксиите се преместват от слънчевите прозорци на полусянка. По този начин растенията могат да издържат без поливане 2-3 дни.

Tagged:

0 коментара:

Публикуване на коментар