Петунията има разклонено стъбло и цветове като фунийки. Цъфти от май до късна есен. Вирее добре на слънчеви места и изисква редовно поливане. Размножава се през февруари-март чрез семена.Петунията с нейното разнообразие от цветове, форми, багри, обилен и продължителен цъфтеж е сред най-популярните градински растения. По данни на американски специалисти 30% от цялото производство на семена на цветя в света са тези на петуниите.
Многообразието на различните видове, сортове позволява с успех да се използва петунията за бордюри, цветни алеи, висящи кошници и саксии. Днес петуниите цъфтят с всички цветове на дъгата, без яркожълт, оранжев и черен цвят. За засаждане се използват хибридните сортове от първо поколение. Най-забележителните им качества са тяхната компактност, обилен цъфтеж и устойчивост на болести и външни въздействия.
Родът носи името си от думата petun - бразилското име на тютюна – намек за приликата между двата рода. Този вид е резултат от кръстоски е един от най-срещаните у нас. Стъблото е разклонено и височината на разновидностите варира от 20 до 50 см. Цветовете имат форма на фунийка, разположени поединично на къси дръжки, излизащи от пазвите на листата.
Голямото разнообразие от този вид може да се сведе до следните групи: Petunia hybrida nana compacta – с ниски, гъсти стъбла и по-дребни цветове; Petunia hybrida grandiflora – с по-едри цветове; Petunia hybrida pendula – балконна петуния, с висящи стъбла. Във всяка група има разновидности с едноцветни или пъстри цветове.
Petunia superbissima е къдравата петуния, която има по-широки листа, дебело стъбло и значително по-едри цветове с широко отворено гърло и накъдрена периферия. Тя дава значително по-малко цветове от Petunia hybrida, които са много нежни и лесно опадат при дъжд или невнимателно оросяване. По другите си изисквания не се различава.
Известни са голям брой разновидности на петунията: - Petunia superbissima – с широки листа и по-едри цветове с накъдрена периферия; - Petunia hybrida pendula – с висящи стъбла; - Petunia hybrida nana compacta – с гъсти стъбла и дребни цветове; - Petunia hybrida grandiflora – с големи цветове.
Най-често се създават хибридни форми на разновидностите Petunia axillarisPetunia integrifolia (виолетовите петунии).
Във всяка от тези групи могат да се видят както едноцветни, така и разноцветни вариации. Цветовете са: бяло, розово, червено, виолетово, синьо, сравнително отскоро са селектирани и жълти сортове. Използва се широко за цветни лехи и бордюри в паркове и градини, отглежда се на балкони.
Всички петунии обичат топлина и слънце, добре растат на открити слънчеви места, не обичат ветровитите, изискват температура над 5-10°, не са капризни към почвата, но трябва да се поливат всеки ден, а ако се отглеждат в съдове, трябва и да се подхранват редовно с комбиниран тор за цветя 2 пъти в месеца. Ако растението без видима причина започне да вехне, а листата му жълтеят, най-вероятно е корените му да са започнали да гният поради преполиване . Можем да се опитаме да го спасим, ако го пресадим в нова почва. Вредителите, които най-често нападат петуниите, са голите охлюви.
За родоначалници на съвременната градинска хибридна петуния се смятат Petunia axillaris и Petunia violacea. Произходът им е от тропическите райони на Южна Америка. И днес там съществуват 35 вида от тези растения. Петунията принадлежи към семейство картофови (Solanaceae), от вида Cestreae и подвид Nicotianinae, доста близък до тютюна (Nicotiana), от който се отличава само по единичните си цветове. Ще напомня, че от това семейство са добре познатите ни домати, картофи, патладжан, тютюн, татул и отглеждания в градините "Ангелски тромпет"и много други.
Тези растения имат изправени или стелещи се стъбла, листата им са мъхести с власинки, дълги 5-10 см. Петунията е уникален ботанически род, който се отличава от всички останали с богатство на багри, добра приспособимост към условията на отглеждане и разнообразни декоративни качества.
Прието е да се смята, че името на петунията проихожда от "petun", както наричат в Бразилия тютюна. Според други източници обаче, името на цветето се свързва с факта, че първите градински петунии били открити през 1850 година в частни градини, вследствие на работата по тяхното култивиране на френския ботаник Петун.
През 1881 година Теодосия Шепърд (1845-1906) от Калифорния изпраща пакетче със семена на известния тогава търговец на семена Peter Henderson. Това били семена от отглежданите от нея най-ранни хибридни петунии от вида Superbissima, наречени по-късно "гигантски петунии от Калифорния". Започнала да се занимава с цветарство - отначало за да подпомогне финансово семейството си, по-късно Теодосия Шепърд става професионален производител на рози, семена и луковици.
Днес този вид едроцветни петунии не е сред предпочитаните, защото е доста чувствителен към дъжд и вятър, дава по-малко цветове от по-новите сортове и дори ако се отглежда изолирано, се изражда, а цветовете й издребняват.
По-нататък отглеждането и развитието на петунията води до два от най-отглежданите хибридни типове от първо поколение - Hybrid grandiflora — с едри цветове и Hybrid multiflora — с множество цветове. Всеки от тези два вида е дал началото на различни сортове петунии - с единични и с кичести цветове. Освен всичко друго тези два вида могат да се срещнат и с различни багри - ярко обагрени едноцветни и двуцветни - с прожилки, с по-светла централна част или звездовидни, а така също с гладки краища, с вълнообразен или плавен ръб, с къдрави венчелистчета.
Петуния от типа grandiflora е била създадена през 1950 година, а първата хибридна петуния - F1 hybrid grandiflora "Ballerina" е представена през 1952 г.
Традиционно тези петунии се търсят много, защото са ефектни и привличат вниманието. Те имат едри цветове до 11 см - двуцветни, къдрави, кичести или с наситени едноцветни багри.
Петуния от типа multiflora е била създадена през 1940 година, първата хибридна петуния - F1 hybrid multiflora е "Comanche", представена през 1953 година. Петуниите от този тип са с по-дребни цветове с размери 3-5 см, но те са много повече на брой, по-издръжливи са от grandiflora, образуват по-компактно растение и са получили по-голямо разпространение поради по-разнообразните си багри. По-популярните сортове от този тип са: Carpet, Celebrity, Horizon, Merlin, Polo, Primetime.
При кръстосването на двата типа хибриди - grandiflora и multiflora се получава Petunia florubunda, но като тип тя не е с толкова постоянни качества.
Създадена е и миниатюрна петуния тип milliflora. Понеже тя е компактно растение, може да бъде използвана на места, където другите хибридни петунии не са подходящи. Например тя е идеална за малки висящи съдове, смесени цветни композиции, съдове с необичайна форма и изобщо на места, където традиционната петуния ще изглежда твърде ярка и буйна.
През 60-70-те години на миналия век петунията привлякла вниманието на биолозите като удобен обект при разработки, свързани със соматична хибридизация на видовете. Тези изследвания привлекли вниманието на селекционерите. В резултат се появили прекрасни нови хибриди на петунията.
Първите от тях получили търговското наименовение "Surfinia". По своя външен вид те приличат на ампелни петунии, но се отличават с тъмно или светло петно в центъра на цвета. Ампелните петунии цъфтят с множество цветни фунийки и имат гъвкави, висящи стъбла. Сурфинията за разлика от ампелната петуния не може да се размножава чрез семена. Дори когато успеем да съберем семена от нея, те не повтарят качествата си в потомството, затова се размножава вегетативно.
През 90-те години настъпва нов бум в селекцията на петуниите. Тогава специалистите от японската компания Suntory Ltd. открили в Южна Америка форми на петунията, които послужили за създаване на нови ампелни сортове от търговската марка "Surfinia". През 1989 година те се посрещнали еднакво добре и в Япония, и в Европа. Общо над 120 млн. броя петунии от тази серия зарадвали любителите градинари в 24 страни. Тези нови каскадни петунии се отличават с мощен ръст, дълги висящи стъбла и необикновено обилни, разкошни цветове. Едрите (до 6 см в диаметър) цветове на сурфинията са обагрени в най-различни цветове, но най-често това са наситени тонове с тъмна или светла централна част. Разработка на Suntory е и мини-петунията "Million Bells" (calibrachoa). За съжаление тези великолепни растения се размножават само вегетативно и са недостъни за любителите в достатъчни количества поради скъпия вносен посадъчен материал.
Аналогични разработки по селекция на каскадната петуния правят и други компании. Израелската "Danziger" (Израел) предлага петунии с търговската марка "Cascadias", "Petitunia", "Doupetini" и "Doublon"(гъсти като карамфили), а мини-петуниите (calibrachoa) й носят марката "Calimor". Австралийската компания Florigen, известна с разработките си на сини рози, разработва петуния "Supertunia".
Петунииите от серията Supertunia са в разкошни багри, имат невероятно трайни цветове, без да се нуждаят от много грижи. Някои любители на разнообразието вероятно ще се разочароват от факта, че супертуниите се срещат само в нюанси на бялото, розовото и лилавото, но пък тези петунии могат да ни изненадат с бързия си растеж - почти 3 см на ден и възможността да запълнят бързо огромна висяща кошница. Разбира се, за да се радвате на обилния й цъфтеж ще трябва да я подхранвате много по-често, от останалите видове. В оранжериите тези петунии получават хранителни вещества с всяко поливане.
Традиционно тези петунии се търсят много, защото са ефектни и привличат вниманието. Те имат едри цветове до 11 см - двуцветни, къдрави, кичести или с наситени едноцветни багри.
Най-често избираме разсад от петунии според предпочитанията си за цвят, но петуниите от тази серия могат да бъдат много различни и по форма, и по размери. Някои образуват компактно храстче, други са прекрасни за висящи съдове и сандъчета, трети са прелестни с цветовете си, наподобяващи кичест карамфил. Но не търсете семена от тези петунии - както и сурфиниите те се размножават само вегетативно. Можете да опитате да ги размножите като откъснете клонче чрез усукване и се опитате да го вкорените под стъклен буркан. Интересното е, че основната дейност на "Kirin Brewery Co.Ltd." е производство на пиво. |
Разнообразните сортове на хибридните петунии се разделят на няколко групи: - многоцветните петунии имат огромно количество цветове до 5 см в диаметър. Непретенциозни, добре растат на слънчеви места във всякаква градинска почва; - кичести многоцветни петунии - имат множество кичести цветове, които приличат на цвета на карамфил с диаметър до 5 см в диаметър; - едроцветни петунии - цъфтят не толкова обилно, по-топлолюбиви са и имат повече изисквания към условията на отглеждане. Диаметърът на цветовете им е от 7 до 10 см; - кичести едроцветни петунии - много са ефектни, приличат на рози; - къдрави петунии (fimbriata) - имат едри цветове с къдрави краища; - супер едроцветни петунии (superbissiuma) имат много едри цветове до 12 см в диаметър) с къдрави краища и множество тъмнооцветени жилки. Асортиментът на съвременните хибридни сортове петунии е огромен - над 500 образци. Всички те се отличават с ранен и обилен цъфтеж, компактност и устойчивост към неблагоприятните условия на отглеждане. Най-популярни сортове са: "Abendsonne", "'Admiral", "Alphons", "Brilliantrosa", "Weisse Wolke", "Wurtemberger", "Kakadu", "Rheingold" и мн.др. |
Период на цъфтене: Май до септември.
Произход: Изходни форми - Южна Америка.
Месторастене: Слънчево.
Субстрат: Оптимална пръст, пръст за балконски цветя.
Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно (-» Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние 20-25см едно от друго.
Поливане, торене: Поливат се обилно и се наторяват слабо всяка седмица.
Други грижи: Прецъфтелите цветове се откъсват всеки ден. Образуването на семена става много бързо. След първото цъфтене (края на юли/началото на август), когато растенията пускат все по-дълги филизи и започнат да падат, се подрязват наполовина. Петуниите се възстановяват за 14 дни, израстват бухлати и отново цъфтят пищно.
Презимуване: Не се налага.
Вредители, болести: Предимно листни въшки.
Размножаване: Петунията се размножава чрез семена. Засяват се през януари, за да зацъфтят през втората половина на май. Почвената смеска е от компост, парникова пръст и пясък или перлит, като съвсем леко се притъпква след засяване. Сандъчетата се държат се при 15-20°С. Щом се образуват 2 листчета на поникналите стъбълца, се разсаждат на разстояние 3-4 см или по едно в саксийка № 6-8.
При вида Petunia hybrida семената са много ситни и като се сеят, може да се смесят с малко пясък за по-равномерно разпределение в сандъчето.
За получаване на жизнени семена от Petunia superbissima е необходимо изкуствено опрашване.
Използването на неугнил тор или азотни торове намалява цъфтежа!
Петуниите се комбинират добре с балконски цветя с дребни цветове, като маргарита, фелиция, лобелия, синя паричка.
http://cvetq.info/
Елена,страхотен пост!Много красиви снимки!Благодаря за труда:)Поздрави:)
ОтговорИзтриванеСтрахотно! Толкова много ги харесвам, а всяка година нещо става и не мога да ги опазя! Благодаря ти за прекрасните снимки!
ОтговорИзтриване