Лилиум (крем) - звездата на земята !

Лилиум

Кралското цвeте не се прекопава, но се полива редовно

Искате ли да имате кралска градина, засадете лилиум.

Лилиумът (Lilium) е познат на човечеството още от преди новата ера. Най-старите рисунки, върху които е изобразен са на около 3500 години и са открити върху асирийски и древноегипетски паметници.
Латинското наименование Lirium (по-късно е преобразувано в Lilium) е произлязло от гръцкото leirion, което означава бял. За пръв път това име е получил Lilium candidum. До 19. век лилиумите са били внасяни в Европа от Далечния Изток, Китай и Япония. Тъй като диворастящите видове не са удовлетворили специалистите, в края на 19. и началото на 20. век е започнала усилена работа по хибридизация на растението за създаване на нови, по-големи и с разнообразни цветове видове. Днес са известни повече от 2000 хибрида с нови, декоративни качества, по-устойчиви към болестите и вредителите, по-издръжливи на неблагоприятни климатични условия и притежаващи по-висока интензивност на размножаване.
Лилиумите с право се смятат за едни от най-красивите цветя. Повечето от тях достигат височина, по-голяма от човешки ръст, цветовете им имат най-различна форма, багра (не са познати единствено сини и черни лилиуми) и размери (от 2,5 до 30 cm в диаметър). Някои видове цъфтят 4 седмици, а ако сте подбрали и ранни, и късни сортове, може да се възхищавате на тяхната красота от началото на юни до средата на септември. Доколкото може да се говори общо за една толкова голяма и разнообразна група растения, лилиумите виреят най-добре на слънчево място, в почва с добри дренажни свойства, обогатена с органичен материал. Дълбочината на засаждане зависи от начина, по който се вкоренява даденият сорт. При лилиумите с вкореняващо се стъбло се появяват корени както при основата, така и точно над луковицата, което е причина тези растения да се засаждат по-дълбоко – на 15-20 cm дълбочина. Другите са базално вкореняващи се и се засаждат наесен на дълбочина 5 cm. По принцип луковиците на всички видове са доста капризни – ако почвата не е с добър дренаж, те бързо загниват, при засаждане не трябва да засъхват, а месестите луковици се засаждат веднага след закупуването им. При засаждане дъното на дупката се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. Растенията се поливат редовно и обилно и от време на време се поръсват с течен тор. Особено важно е корените да не се оставят да изсъхват. Лилиумите не се прекопават, а около стъблата им се покрива с добре угнил компост или тор. На по-високите сортове е добре да се сложат подпорни пръчки. Мъртвите цветове трябва да се отстраняват редовно, а в края на сезона стъблата се подрязват до равнището на почвата. През зимата се слага пресен мулч (слой от органичен материал, нанасян около стъблата) от торф или листовка.
Размножаването на растенията може да стане по два начина: веднага след разделянето им туфите да се пресадят или чрез отделянето на сочни люспи от луковицата, които се запечатват в торба с влажен торф, за да пуснат коренчета и се засаждат в саксии, запълнени с компост.

Най-общо лилиумите могат да се разделят по външния си вид на три групи:
• Лилиуми с форма на турски фес – с извити назад венчелистчета и обикновено малки цветове.
• Тръбести лилиуми – венчелистчетата са събрани заедно по част от дължината на цветето и образуват базална тръбица.
• Куповидни лилиуми – с широко отворени, големи цветове, които образуват купа.
По-разпространените видове лилиуми са:
• L. auratum – родината е Япония. Засажда се през 30 cm, като се вкоренява стъблото, достигащо височина от 80 до 180 cm. Цветовете са куповидни, бели с жълта ивица по средата, осеяни с червеникавокафяви петънца. Познати, но рядко срещани са и хибриди, оцветени в розово. Цъфтят през август-септември.
• L. bulbiferum – засажда се през 23 cm, като се вкоренява стъблото. На височина достига от 60 до 120 cm, с тръбести цветове с дължина до 7,5 cm, оцветени в оранжево с пурпурни петънца. Цъфтят през юни-юли.
• L. canadense – на височина достига до 180 cm, с жълти, тръбести цветове с дължина 5 cm. Засажда се базално през 30 cm и цъфти през септември.
L. candidum – родината е южното Средиземноморие до Югозападна Азия. На височина достига до 150 cm. Съцветията са образувани от 6 до 20 бели тръбести цветове с дължина 7,5 cm. Засаждат се базално през 23 cm и цъфтят през май-юли. След прецъфтяването имат малък период на почивка, през който листата отчасти засъхват, но през есента покарват нови. Много рядко образуват семена, поради което се размножават по вегетативен път - чрез разделяне на образувалите се млади луковици след цъфтежа и преди образуването на нови листа.
L. henryi – засажда се през 45 cm, като се вкоренява стъблото. На височина достига до 240 cm. Цветовете са с дължина 7,5 cm и венчелистчетата са обърнати нагоре. На цвят са жълти с тъмночервени петънца. Цъфтят през август-септември.
L. longiflorum – произхождат от Япония и Китай. На височина достигат до 1,20 m и са с бели тръбести цветове с големина от 12 до 15 cm. Засаждат се през 23 cm, като се вкоренява стъблото. Това е един от най-предпочитаните видове за рязан цвят. Цъфти през юли-август.
L. martagon – растението е с височина 80-150 cm, сади се през 30 cm и се вкоренява базално. Цветовете са с дължина 8-16 cm, с пурпурен цвят, обсипан с тъмночервени петънца, а венчелистчетата са извити нагоре. Луковицата е яйцевидна, леко скосена, с големина 4-7 cm в диаметър. Типичното за L. martagon е, че тя е изключително непретенциозна, вирее на всякакви почви, на различни надморски височини и при всякакви условия. Миризмата е неприятна, цъфти през юни-юли.
L. pumilum – на височина достига до 60 cm, сади се през 15 cm и се вкоренява стъблото. Цветовете са червени с дължина до 5,5 cm и с обърнати нагоре венчелистчета. Цъфти през юни. Характерното за този вид е, че расте на сухи, открити каменисти склонове на глинести или песъчливи почви.
L. regale – един от най-широко разпространените видове, за което са допринесли не само ценните и качества, но и лесното размножаване чрез луковици и семена. На височина достига до 180 cm, сади се през 45 cm и се вкоренява стъблото. Цветовете са бели, тръбести, с жълти гърла и силен аромат. Цъфтят през юни-юли. Размножава се чрез семе, чрез луковици, които се образуват по стъблото непосредствено над луковицата, или чрез луковици, които се образуват около майчината луковица.
L. tigrinum – това е т.нар. тигрова лилия. Достига до 120 cm височина, със сравнително големи цветове с диаметър 10 cm, събрани на много гроздовидни оранжеви съцветия, гъсто обсипани с кафяви петънца. Венчелистчетата са извити нагоре, а в пазвите на листата се образуват малки черновиолетови луковички, чрез които растението може да се размножава, като през есента се засаждат нагъсто в открити лехи. Цъфти през юни-юли.

Макар и трудно, по някои общи показатели хибридите също могат да се обобщят в няколко групи:
• Азиатски хибриди – садят се през 45 cm, цветовете им са с диаметър 10-13 cm с формата на турски фес, тръбести или куповидни. Цъфтят през юни-юли и на височина са между 60 и 150 cm. Цветовете на повечето са хоризонтални или изправени. Към тази група спадат: Brandywine, Cinnabar, Citronella, Connecticut Yankee, Destiny, Enchantment, Harmony, Paprika, Sterling star и др.
• Американски хибриди – садят се през 45 cm, цветовете им са с диаметър 10-13 cm с формата на турски фес, тръбести или куповидни. Цъфтят през юли и на височина са между 120 и 210 cm. Цветовете са разположени в пирамидални съцветия. Тези хибриди са създадени от американски видове (L. pardalinum). По-често срещани са: Bellingam, които виреят в почва без варовик и на шарена сянка; Cherrywood, и Shuksan – най-популярният хибрид от тази група.
• Хибриди Candidum – садят се през 30 cm, цветовете им са с диаметър 10-13 cm, тръбести със силно извити нагоре венчелистчета. Цъфтят през юни-юли и на височина са между 120 и 180 cm. В тази група попада и най-старият и един от най-ароматните хибриди L. Testaceum. Цветовете са с много силно извити нагоре венчелистчета и са разположени около 10 на цветоносното стъбло. Прашниците са силно изнесени навън и са яркочервени. Цветовете са в различни нюанси на жълтото – от кремаво до тъмнобананово. Засажда се базално през есента. Други, по-разпространени хибриди от тази група са: Artemis, Appolo, Ares, Prelude и др.
• Ориенталски хибриди – садят се през 30-45 cm, цветовете им са с диаметър до 30 cm с куповидна форма. Цъфтят през август-септември и на височина са между 60 и 240 cm. Това е групата на най-красивите и най-едрите цветове. Но тъй като в природата винаги трябва да има равновесие, те се отглеждат и най-трудно. Изискват кисела или богата почва с добри дренажни свойства, слънчево място и завет. По-известни са: Bonfire, Crimson Beauty, Imperial Silver, Stargazer, Pink Glory и др.
• Хибриди Martagon – садят се през 30 cm, цветовете им са с диаметър 5-8 cm с формата на турски фес. Цъфтят през юни-юли и на височина са между 120 и 180 cm. Общо взето, това е най-малобройната група. Типичното за лилиумите, които попадат в нея, са цветовете – около 25 цвята, разположени на цветоносното стъбло. Виреят най-добре в алкална почва и на сенчести места. Произлизат от L. martagon и L. hansonii. Видовете в тази група са: Jaques S. Dijt, Mrs. R. O. Backhouse, Marhan, L. Dalhansonii, Paisley и др.
• Тръбести хибриди – садят се през 45 cm, цветовете им са с дължина до 20 cm с тръбеста или куповидна форма. Цъфтят през юли-август и на височина са между 120 и 180 cm. Към тези хибриди се отнасят групите Aurelian и Olympic. По-известните видове са: African Queen, Black Dragon, Green Dragon, Golden Splendour, Heart’s Desire, Golden Showers, Sunbrust, Thunderbolt и др.

източник-forum.flowersnet.info снимки-forum.hobbykafe.com, интернет.

Фолклорните истории твърдят, че много растения са получили специална идентичност и характеристики поради тяхната връзка с Христос или Дева Мария. Приема се, че лилиумът символизира с чисто белия си цвят Мадоната с нейната чистота, а видът му като на поръсен със злато, представлява висшата ценност и стойност на Дева Мария. При поднасянето на лилиума пред олтара често се премахват тичинките и плодниците, репродуктивните органи на растението, за да се предостави наистина чист като символ.

Една легенда твърди, че кремовете са били първоначално жълти. Един ден, докато Дева Мария отивала към храма, за да се поклони, тя се навела да избере един от цветовете. Но като го докоснала, цветът се променил на чисто бял. Йосиф, който се разхождал с нея, също видял това чудо, и хората му започнали да берат букети от бели лилии.

Червената лилия често навежда главата надолу. Според легендата тя е била първоначално бяла. Когато Христос минал през Гетсиманската градина по пътя си да се моли, цветята се поклонили с благоговение. Лилията знаела, че е изящно красива, с мощен аромат. Тя искала да бъде забелязана от Христос, когато минел през градината. За нейна изненада и срам, той се спрял и се загледал директно в нея. Тя изведнъж се засрамила от нейната гордост и самомнение, изчервила се до червено и навела глава. От този ден, това е начина, по който червената лилия се представя.

С тези невероятни трансформации и чудеса, лилиума става синоним за предотвратяване на злото и противопоставяне на дявола, вярвания, особено разпространени и силни по време на Средновековието. Съществувало е общо убеждение, че само чрез вдишване на аромата на цветето, човек може да преодолее и отвърне на злите сили. Според друга легенда, лилиумите са израснали от капките пот на Христос, които той хвърлил по време на агонията си на кръста.

И все пак ролята на лилиума в християнството не спира дотук. Казва се, че когато Адам и Ева са изгонени от Едемската градина, Ева се покаяла и заплакала. От тези сълзи израснали лилиуми.

Легендите разказват, че когато гробницата на Дева Мария е била посетена три години след смърта й тя била празна, с изключение на магическите бели лилиуми.

За гърци и римляни, лилиума е цвете на любовта. Те го използвали по време на церемонии за поклонение на Венера и Афродита. Според тях, когато падащите звезди докоснат земната повърхност, се превръщат в цветя и тези цветя са лилиумите. Тази легенда дала друго име на лилиума „Звезда на земята”.

Древните гърци и римляни поставяли L. candidum в украсата на булките като символ на плодородието. Египтяните смятали лилиума като символ на живота, а римляните го виждали като символ на надеждата. Археолозите открили в гробници на фараоните украси с бели лилиуми. Най-ранният известен запис, обаче, е бил открит в началото на 20 век по време на разкопки на двореца на цар Минос в Кносос на остров Крит.

Друга легенда разказва, за времето, когато бащата на Херкулес Зевс поискал синът му да стане бог. За тази цел завел бебето при Хера, докато спяла. Той го сложил върху гърдите й и така Херкулес бил закърмен. Но Хера се събудила и ужасена и изненадана хвърлила бебето от себе си. Млякото бликнало в небесата и формирало Млечния път. Няколко капки паднали на земята и от тези капки поникнали първите лилииуми.

Легенда разказва, че когато Венера е излязла от морето и пяната, видяла лилиума и се изпълнила с ревност и завист от белотата и красотата на цветето. Виждайки я като конкурент на собствената си красота тя направила така че, огромен плодник да извира от снежнобелия център на Лилиума. Оттогава цветето се свързва с Венера и сатирите, които са олицетворение на страстен плам.

Счита се, че лилиумът израства на гробовете на несправедливо екзекутираните, осъдени за престъпление, което не са извършили.

Lilium longiflorumНе случайно лилиумът е изобразяван на много гербове и монети. Според легендата кралят на франките Хлодвиг I получил бял лилиум от ангел, който му казал, че трябва да завещае цветето на своите потомци. Оттогава белият лилиум е символ на кралската власт във Франция.

Той също е популярно цвете в древната еврейска цивилизация. То се споменава в Стария завет, както и новия.

Смятало се е, че има магически свойства и има хиляди рецепти от кралица Елизабет за използване в кремове за лечение на висока температура или като мехлем, съдържащ корен за почистване на рани, изгаряния, както и облекчаване на ревматични и артритни симптоми.

Оригиналният Lilium longiflorum е родом от южните острови на Япония. До 1880 години, той е се отглежда в Бермудските острови. До Втората световна война, японските производители изнасят луковици в САЩ. След атаката над Пърл Харбър, американците започват отглеждане на собствени луковици в Орегон.

Вероятно всичко това е една от причините, поради които Лилиума и всички подобни са символ на смелост и благородство. Подарявайки или поръчвайки доставка на букети от лилиум, вие казвате на човека, че го смятате за благородна и смела личност, човек, който не бяга от отговорност.