ГРИЖИ ЗА ГРАДИНАТА ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

Пролет е. Всичко се раззеленява постепенно, земята се отцежда от зимния мраз и първите слънчеви лъчи стоплят въздуха - вече е време да излезем и да се погрижим за градината си. От средата на февруари до края на март и началото на април е периодът, в който природата се събужда за нов живот. Започва активното сокодвижение - начало на вегетация при всички
растителни видове.Затова нашата основна задача при поддръжка на дворове и градини през март е да ги подготвим за активния сезон и обезпечим тяхното развитие.
В градината поддръжката може да започне след разтапянето на снега. Равномерно разхвърляйте комбиниран тор /NPK/ с норма 30 – 40 килограма за декар върху всички тревни и озеленени площи. Ако сте зазимили растенията си развържете короните и освободете затрупаните растения.

ДЪРВЕТА И ХРАСТИ

Грижите за поддържане на дървесно-храстовата растителност трябва да бъдат интензивни, особено ако се отнасят за новозасадени фиданки, взискателни към почвените и климатични условия (каквито са повечето екзотични видове, използвани понастоящем в озеленяването). Целта на поддържането е да се подпомогне прихващането, възстановяването и приспособяването на растенията към новите жизнени условия (първите 5-8 години).И така, ако сте решили да обогатите градината си с един или два дървесни или храстови вида, трябва да знаете, че в периода от март до началото на май е подходящо пролетното засаждане на видове предимно с твърда дървесина (дъб, бук, люляк, брези, върби). Например, брезата се пренася единствено и само през пролетта, до разпукване на пъпките. През пролетта се засаждат и всички топлолюбиви и чувствителни към ниските температури видове.
Пролетно засаждане е целесъобразно и в районите със студена зима, както и върху терени с тежки, непроветриви, мокри и студени почви.След засаждането на дървесно-храстовата растителност започват активни агротехнически мероприятия с цел възстановяване на кореновата система. При храстите това става в рамките на 2 до 3 месеца след засаждането им, а при дърветата – 3-4 години. Коренообразуването в процеса на вегетация се активизира посредством внасяне на растежни стимулатори,(торове), предимно през пролетта, т.е в началото на регенерацията на кореновата система.

Макар и просто на пръв поглед, разрохкването на почвата около дърветата и храстите, както и редовното им поливане е задължително, тъй като това допринася значително за подобряване на водно-въздушния режим на почвата, подобрява нейната структура и предотвратява образуването на почвена кора.Първото разрохкване се прави през пролетта, (две-три седмици след разлистването) а следващите – през лятото и есента.
При суха пролет фиданките задължително трябва да се поливат в рамките на посадъчните им места, като се вземе пред вид разположението на кореновата система (в близост до стъблото по-плитко, с отдалечаване от него по дълбоко).

ТОРЕНЕ НА ПОЧВАТА И ПОДХРАНВАНЕ НА РАСТЕНИЯТА

Това е твърде важен въпрос, защото дърветата и храстите дълги години се развиват на едно и също място и непрекъснато изтощават почвата. При недостиг на хранителни вещества се появяват некрози по листата, наблюдава се нетипично оцветяване,
може да настъпи преждевременен листопад, вторично разлистване или вторичен цъфтеж, по кората се развиват лишеи.Ако при засаждането на растенията сте се погрижили добре, то с внасянето на торовете може да започнете едва през третата година след засаждането. Органичното торене най-често се извършва с прегорял оборски тор, който има голямо значение не само за развитието на растенията и подпомагането им като „пълен тор“, но и като средство за подобряване на структурата на почвата и нейната микробиологична активност. Птичият тор и костното брашно, поради по-голямото си съдържание на калий, са подходящи
за торене на красиво цъфтящи декоративни видове и форми. Като цяло трябва да се има предвид, че при песъчливо-глинести почви се тори по-рядко и с по-малки количества. Най-подходящото време за внасянето на органичните торове е ноември-декември, т.е
три-четири месеца преди вегетацията.Минералните или така наречените изкуствени торове се внасят само по необходимост. Това се отнася до случаите, когато при дърветата и храстите се наблюдава влошена жизненост (пожълтяване или преждевременно окапване на листата), повяхване, поява на некротични петна и др. Най-често използваните торове са амониева селитра, суперфосфат и калиев хлорид. След втората година от засаждането се тори с азотни, а след третата и четвъртата година – с калиеви и фосфорни торове.

РЕЗИТБА НА ДЪРВЕТА И ХРАСТИ

Първите резитби могат да започнат в края на месеца. Основно се изрязват мъртви части и стърчащи от желаната форма клони.Дребните храстчета се подрязват силно.За големите храсти се знае, че трябва редовно да се формират, малките обаче често са пренебрегвани. Резитбата е много важна за добрия цъфтеж затова скъсете с 10 до 20 см.Тук ще представим примерните срокове на резитба на различните видове. Трябва да отбележим, че дърветата и храстите се режат задължително преди вегетацията, като при температура под 4°C резитбата се преустановява.Сроковете за резитба при различните видове са както следва:
-раноцъфтящи през пролетта: веднага след прецъфтяването – април-май
-студоустойчиви видове: ноември-март
-раноразлистващи се видове: до началото на февруари
-нестудоустойчиви и вечнозелени: веднага след разлистването
-видове, цъфтящи през лятото: рано напролет, преди началото на вегетацията.

ПОДДЪРЖАНЕ НА РОЗИ – ГРИЖИ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

Розите са красиви цъфтящи храстовидни, които изискват слънчеви места растения, богати на органични вещества, песъчливо-глинести дълбоки почви и ниски подпочвени води. Те не трябва да се разполагат на припечени, сухи и непроветриви изложения,
както и на северни места. Не понасят сух, запрашен и мръсен въздух, както и ветровити места. Малко известен, но много интересен е фактът, че почвата, в която растат рози повече от 5 години, съдържа отровни вещества, излъчени от самите корени, което влияе неблагоприятно върху по-нататъшния им растеж. Ето защо почва, която е изхранвала рози не трябва да се използва.Пролетта е времето, когато розите (нестудоустойчивите видове) се отзимяват. При нашите климатични условия това става в периода от 15 март до 15 април. Разравянето става много внимателно, за да не се наранят пъпките или новите леторасти.
Препоръчително е розите да се торят ежегодно със сух разложен оборски тор едновременно с отзимяването им, а минералните торове да се внасят непрекъснато по време на вегетацията от април до юни.Ако спазвате посочените съвети и се грижите за розите си още от ранна пролет, през цялото лято те ще ви радват с красивите си многобагрени цветове.

ЦВЕТЯ – ГРИЖИ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

Цветята – това са живата багра и хармония в една градина. Ако сме се погрижили добре още с първите слънчеви лъчи на пролетта,дори под нестопилия се сняг, нежна бяла главичка ще покаже кокичето, след това минзухарът, синчецът, нарцисът, зюмбюлите, лалетата и т.н. Но за да ни радват тези красиви цветя по-дълго време, необходимо е да знаем някои основни правила при тяхното отглеждане.
Многогодишните студоустойчиви видове, които цъфтят още през първата година, се садят през първата половина на май. Цъфтящите през пролетта луковични и клубенови цветя (нарциси, лалета, минзухари, кремове, синчец) се засаждат в ранна есен (септември-ноември), за да могат да се вкоренят и през пролетта да започнат да нарастват. Цъфтящите презпролетта
нестудоустойчиви видове (гладиоли, гергини, кана) се засаждат в ранна пролет (април-май).
Пролетни цветя в градината
Добре е да се знае, че луковиците на всички пролетни цветя, след преминаването на цъфтежа, трябва задължително да се извадят,сортират и оставят за съхранение през лятото в сухи и проветриви помещения.
Събирането се извършва в определена последователност – най-напред от синчец и колхикум, следват лалета, зюмбюли, нарциси. Това се извършва в периода юни-юли.
За да имате големи цветове и здрави растения през следващата година, оставете повече листа след прецъфтяването на растението,отрежете задължително прецъфтелия цвят, за да не се губят асимилати и извадете луковицата едва когато всички листа пожълтеят.
Засаждането на нестудоустойчивите луковични цветя започва през пролетта, веднага щом почвата се отцеди и продължава до началото на интензивното нарастване на надземната част. За луковичните и грудковите цветя важи правилото: след лагеруване да се засаждат на дълбочина почти три пъти по-голяма, отколкото е диаметърът на луковицата, но не по-плитко от 5 см. Само лилиумът се засажда по-дълбоко (15-20 см. или според указанието на опаковката), а момината сълза – по-плитко (2,5-3 см.)
Желателно е преди засаждането на луковиците почвата да се прокопае дълбоко и да се натори с прегорял оборски тор. Това подпомага както цъфтежа на растенията, така и изхранването на луковиците след прецъфтяване. По време на цъфтеж и през останалите сезони, подхранването с минерални торове се прави само по необходимост или ако се отглеждат културни и селекционирани форми, които изискват богати почви.
Плевенето, разрохкването и прекопаването са рутинни операции, които не се нуждаят от обяснение, но са много важни и от съществено значение за нормалния въздушен режим на почвата и задържането на влага в нея.

ВРЕМЕ Е….да засеете летния разсад.Цветята, които ни радват през лятото се сеят в средата на март. Ако сте решили да усетите тръпката сами да отгледате градински и балконски цветя, сега е момента да започнете с пролетната сеитба. Важно е да се отбележи, че през март се сеят цветята, които изискват по-специални грижи за покълване. Такива са петунията, лобелията,
бакопата, дихондрата, ниерембергията, мушкатото, цинията, вербена, шибой, астри и много други. Препоръчително е да направитеразсадите по такъв начин, че всяко растение да е в отделен съд. Така ще си спестите проблемите при пикиране на разсадите. Ако забележите загниване или сечене на разсада -  намалете поливането /почвата трябва да има добри дренажни свойства, за да не се преовлажнява/, преместете  саксиите на непряка слънчева светлина и напръскайте с превикур и топсин.
В края на март директно в градината се сее годеция, тунбергия, тагетис и др. От луковичните цветя, през март се засаждат луковиците на гладиолата, като предварително се накисват във вода с температура около 25 – 30 градуса за две денонощия.
Специални грижи изискват и вкоренените през есента резници сакъзче. Ако през зимата те са се издължили прекалено много, март е времето за първото пензиране. Също така предвид общото затопляне и повечето слънчеви часове, обърнете по-голямо внимание на поливането. През март се извършва и първото торене с богати на азот торове. По-нетърпеливите от вас през март засаждат отгледаните разсади в балконските сандъчета и ги изнасят на открито. Добре е преди това да се уверите, че няма опасност от отрицателни температури. Все пак не е добре целият ви труд по отглеждане на разсада през зимата да отиде на вятъра.

ГРИЖИ ЗА ТРЕВНИЯ ЧИМ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

При вече изграден и добре развиващ се тревен чим, грижите за него през пролетта не се различават съществено от рутинната му поддръжка и през останалите сезони. След стопяването на снега и отцеждането на почвата, тревата започва да расте и така се стига до необходимостта от първа коситба. Чрез косенето се осигурява по-голям достъп на светлина и въздух до възела на братене, с което то се стимулира. Интензивно поддържаните треви не трябва да се оставят по-високи от 5-7 см. При стопяването на снега трябва да се наблюдават местата, където той се задържа и да се почистват старателно. Това е необходимо, защото има
опасност от измръзване или задушаване на тревостоя.
източници: Вектор Еко Дизайн ЕООД и totex.net