Дамското сърце - цветето на несподелената любов

Дамското сърце - цветето на несподелената любов

Преди 200 години френски мисионер донесъл в родината си от Япония изящно цвете. То бързо спечелило обичта на хората и украсило градините им. Поради изключително
оригиналната форма на цветовете му, които приличат на разполовено от стрела сърце, французите го нарекли Сърцето на Жанет. Така го наричат и днес. Дори измислили
романтичната легенда за момичето Жанет, което се загубило в гората и било спасено от млад ловец. Влюбило се в него и все чакало да го срещне отново. И наистина
го срещнало, но на седлото до младежа седяло друго момиче... От мъка сърцето на Жанет се пръснало и се превърнало в цвете...

Скоро цветето се разпространило по цяла Европа и навсякъде било свързвано с любовта и брака. Немците го наричат „влюбено сърце", руснаците - „разбито сърце",
а ние, които явно не сме толкова романтични, го познаваме като „дамско сърце". Говори се, че ако откъснеш клонче с цветчета и го скриеш в пазвата си, ще срещнеш
очаквания любим.

Ботаническото име на дамското сърце е Дицентра (Dicentra) и означава „два шипа". То пак е свързано с особеностите на цветчетата, чиито листчета действително
завършват с по един шип. При различните видове дицентра, които наброяват около 20, тези шипове имат различна големина и форма.

Представителите на този малък ботанически род обитават в природата влажните гористи области на Източна Азия и Северна Америка. Всички те са красиви многогодишни
растения с добре развито месесто коренище, което се разраства дълбоко в почвата. Височината им е различна - от 30 до 100 см. Листата им са нежни, силно пересто
разсечени, със сив оттенък, наподобяват изящни папрати. Те са много декоративни и красят градината още преди да настъпи цъфтежът със своята ажурна хубост.
Цветчетата, подобни на сърчица или на удължени капки, са събрани в дъговидно извити съцветия. Те грациозно се  разлюляват на тъничките си дръжки при най-малко
движение. Баграта им е обикновено розова или тъмнорозова, но има и видове и форми с бели и жълти цветчета.

Дамското сърце е непретенциозно и лесно за отглеждане цвете. Расте еднакво добре както на слънчеви, така и на сенчести места.  Месестото му разклонено коренище
прониква на значителна дълбочина, поради което не страда от суша. Затова пък прекалено влажната почва може да го убие, тъй като коренищата много лесно загниват.
Поради това се препоръчва почвата да бъде отцедлива, богата и рохкава. При такива условия се отплаща с богат цъфтеж. Цъфти от април до юни. Цъфтежът е продължителен
- 30-40 дни и зависи от вида на растението и от мястото, на което расте. На открито и слънчево място прецъфтява по-бързо, отколкото ако обитава някое сенчесто или
полусенчесто кътче. Когато и последното цветче прецъфти, листата започват да жълтеят и постепенно отмират, за да се появят отново през следващата пролет.
На едно място дамското сърце може да расте успешно много години, но трябва да го подхранвате с добре угнил оборски тор или  с комбинирани минерални торове за цъфтящи
растения. Ако мястото е сенчесто, цъфтежът настъпва по-късно, затова пък е по-продължителен. За да продължим времетраенето на цъфтежа, трябва и постоянно да изрязваме прецъфтелите съцветия. Свърши ли растежният период, е добре да наторим цветето  с органичен тор или с комбинирани минерални торове азотни, за да подпомогнем образуването на нови цъфтящи пъпки за следващия сезон.

В компания с други красавици на прекрасен фон
Дамското сърце може да се използва както самостоятелно така и в съчетание с други пролетни цветя. В пъстри лехи наред с иглики, незабравки, нарциси, лалета може да
бъде както акцент, така и фон. Единични растения на фона на зелената морава също изглеждат великолепно.
Красиво е и съчетанието на дамско сърце с вечнозелена иглолистна растителност, също и с папрати. Някои дребни видове и форми са истинско украшение за алпинеуми и
скални кътове.

Трите начина за размножаване

Размножаването на дамското сърце не представлява трудност. Най-лесно и бързо може да получим цъфтящи растения, като разделим старите коренища. Това може да стане или
през пролетта, когато над почвата се покажат първите растежни пъпки, или през есента, когато листата пожълтеят и започнат да отмират. Може де се използва и периодът
на относителен покой, който при някои видове настъпва в средата на лятото. При всички случаи трябва да се работи внимателно, защото корените са много крехки и лесно
се чупят. След изваждането коренището се оставя няколко часа да поувехне, за да може да се раздели на части, без корените да пострадат. Всяка отделена част трябва да
има поне 3-4 растежни пъпки и повечко корени. Отделните части се засаждат на предвидените за това места. Ако искаме да имаме пищен храст с много цветоноси, е добре
да засадим 2-3 части заедно на разстояние 30-40 см помежду им.
Когато сме се сдобили с коренище от дамско сърце, трябва внимателно да изберем мястото, където ще го посадим. Там не бива да има високи подпочвени води и да се образуват дълго непресъхващи локви. Изкопава се дупка, дълбока поне 40 см. На дъното се прави добър дренаж и се насипва смесена с угнил оборски тор рохкава почва.
След посаждането се полива обилно и се чака появата на листата и цветовете.
Друг начин на размножаване е чрез резници. Те се отрязват с остър нож в самата основа, даже с парченце от корена. Засаждат се на дълбочина 10 см в рохка почва и под стъкло. Вкореняването става за 3-4 седмици. Вкоренените резници се отглеждат до следващата пролет, когато се изнасят в градината. Зацъфтяват на втората  година.
Може да се използва и семенно размножаване, стига да се снабдим със семена. При нашите климатични условия те не се образуват. Засяването става в градината през есента.
През пролетта поникналите растения се пикират и на постоянно място отиват през есента или на следващата пролет. Така получените цветя зацъфтяват след три години.

източник :gradinata.bg