Хемерокалис - искрящи слънца в градината

Хемерокалис (Hemerocallis)– едно от най-лесните за отглеждане градински цветя

Семейство : Hemerocallidaceae
Описание:  Многогодишно тревисто растение с отмираща надземна част през зимата. Напълно студоустойчиво. Образува туфа от многобройни тесни и дълги ланцетни листа. Родът съдържа невероятно многообразие от сортове в най- разнообразни цветове.
Размер:  Средно високо растение, в зависимост от сорта цветовете може да са разположени на по-къс (30-40 см) или по-дълъг цветонос (80-100 см).
Декоративност:  Отглежда се заради красивите си по форма и с ярка багра цветове, разположени на високи и стройни цветоноси. Без съмнение красива е пищната розетка от листа.
Цъфтеж:  Летен (VI-VII). Цветовете могат да бъдат различни нюанси на жълто, оранжево, розово, червено, както и двуцветни - с различно обагрено гърло или периферия на цвета. Отделния цвят е нетраен, цъфти 1-2 дни, но на върха на всеки цветонос се образува
група от 6-9 пъпки, които се отварят последователно и това прави периода на цъфтеж продължителен - до месец и повече.
Изложение: Слънце Частично слънце/полусянка
Поливане: Умерена нужда от вода

Хемерокалисите приличат на искрящи слънца в градината. Те са едни от най-търсените и модерни многогодишни цветя. В природата растат главно в Източна Азия и рядко в Европа. Наименованието на рода (Hemerocallis) произтича от гръцките думи хемера - ден и калос - красота, свързано с това, че всеки цвят цъфти само един ден.
Най-разпространен е видът H. citrina, произхождащ от Китай и Япония. В почвата растенията образуват множество месести столони.
Другите корени са шнуровидни, месесто удебелени. Проникват на 40-80 см дълбочина, което подпомага растенията да устояват на суша.
Многобройните листа излизат направо от почвата. Те са дълги, прегънати на две по централната жилка. Най-често са грациозно дъговидно извити.
Стъблата са безлистни, разклоняващи се на върха. Според височината им, сортовете се делят на: дребни (под 30см), ниски (30-50 см), средни (50-80 см) и високи (над 80 см). Цветовете са разположени на върха на разклоненията, по 10-20 на стъбло. Те са едри 10 -12 см
в диаметър, камбанковидни. Перигонът е 6-делен, предимно жълто или оранжево обагрен.
Цъфтежът протича от юни до август.

Отглеждат се още няколко вида. H. tunbergii произхожда от Япония. Цветовете са жълто обагрени и се появяват през юли-август. H. dumortieri достига само 50 см височина, почти колкото са дълги листата. Цветовете са звездовидни и изглеждат като кацнали върху
листата. Имат приятен аромат. H. fulva се среща масово в естествените си находища в Северна Франция и Северен Кавказ. Достига 120 см височина. Цветовете са жълтооранжеви с по-тъмни отвътре перигони. Разпространен е и у нас. H. middendorffii достига височина 30-50 см.
 Цветовете са малки тръбички със завити назад перигони. Имат неприятен мирис.

Днес от съществуващите около 25 вида са създадени хиляди хибридни сортове. Палитрата на багрите им е много богата. Цветовете са едри и ефектни. При умелото им подбиране от тях можете да осигурите в градината си цъфтящи цветове в продължение на 100-120 дни.
 Някои от по-новите и оригинални сортове са Aten - с интензевно жълти цветове, Bonanza - с оранжевожълти цветове и изписан
червеникавокафяв кръг в центъра. Вътрешните перигони са с леко къдрава периферия, Frans Hals - външните перигони са жълти, а вътрешните оранжеви с надлъжна жълта черта в средата. Pandora Box - цветовете са кремавожълти с красив керемидено червен кръг в средата. Anzas - цветовете са алено червени. Little Missy - баграта на цветавете е цикламено лилава. Starling - Цветовете са с много тъмно червена, кадифена багра. Strawberry Candy - цветовете са розовочервени с тъмно червено око. Caterine Woodbury - цветовете са пастелно розови
с бледо жълто око.

Не са капризни, стават за алпинеуми и за водни площи
Хемерокалисът не е взискателен. Развива се еднакво добре както на сухи места, така и на терени, където водата се застоява. Затова се използва за зацветяване на места, където други декоративни видове трудно се развиват. С него можете да зацветите естествени или
изкуствени водоеми, както и каменисти места и алпинеуми. Подходящ е за слънчево изложение или за леко засенчени места. Развива се на едно място десетки години, като непрекъснато разширява площта си, без да изисква особени грижи.
Растенията се размножават чрез разделяне на коренищата. Добре е да се разделят минимум 5 годишни растения.Когато ги засадите, уплътнете почвата добре и след това веднага полейте. През вегетацията премахвайте плевелите около растенията. При необходимост подхранвайте или поливайте.
Тори се с комплексен тор през пролетта, когато се развиват листата и след това около месец след цъфтежа, когато се залагат цветовете за следващия сезон.
След прецъфтяване, цветоносите се изрязват. Преди зимата растението се изрязва до нивото на почвата.
Ако искате да си направите от тях букет, съцветията се режат, когато се отвори първата камбанка.